О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр.София, 16.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 163/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Г. срещу определение на Софийски градски съд № 10439/ 08.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 7642/ 2011 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд по гр.д.№ 11357/ 2011 г. за прекратяване на производството по предявените от жалбоподателката против [фирма] искове по чл.424 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата 8 192,01 лв главница и 3 375,85 лв лихва за забава, за които в полза на ответника е издадена и е влязла в сила заповед за изпълнение и е образувано изпълнително производство.
Жалбоподателката поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като съдържа неправилно тълкуване по въпроса кои факти и документи могат да са нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 от ГПК. Според нея такива нови обстоятелства са установената съдебна практика във връзка с погасителната давност на задълженията за плащане на топлинна енергия; във връзка с прилагане на нормите на общностното право на ЕС; във връзка с извършена от ответника непочтена търговска практика. Като основание за допускане на обжалването жалбоподателката сочи наличието на противоречива съдебна практика по въпросите дали наличието на ново обстоятелство или ново писмено доказателство е от значение за допустимостта или за основателността на иска по чл.424 от ГПК както и при какви предпоставки следва да се допусне обезпечение на установителните искове против [фирма].
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Въпросът за наличието на предпоставките за допускане на обезпечение не обуславя въззивното определение. Градският съд е потвърдил прекратяването на производството по делото по съображения, че длъжникът, който не е подал възражение по чл.414 от ГПК, може да предяви иск по чл.424 от ГПК, само ако се позове на обстоятелства или доказателства, които не са могли да му бъдат известни до момента на изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Изведено е, че наличието на твърдения за такива обстоятелства или доказателства в исковата молба е условие за допустимостта на иска по чл.424 от ГПК, а при липса на твърдения производството подлежи на прекратяване, без да се разглежда основателността на иска. Следователно въпросът при какви предпоставки се допуска обезпечение на иска не предпоставя крайното решение на въззивния съд, а по такъв въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато (ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Другият формулиран в частната жалба правен въпрос обуславя определението, но не се установяват твърденията на жалбоподателката същият да се разрешава противоречиво от съдилищата. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г, доказателства за наличие на противоречива практика трябва да бъдат ангажирани от касатора. В случая такива не са приложени, нито на съда са служебно известни данни за противоречиво разрешаване на въпроса допустим ли е иск по чл.424 от ГПК при липса на твърдения за нови обстоятелства или доказателства. Въззивният съд е отговорил отрицателно и по този начин е съобразил установената практика, според която нови обстоятелства или доказателства по смисъла на чл.424 от ГПК могат да са такива факти от значение за спорното право, които длъжникът не е могъл да знае или придобие по извинителни причини. Те трябва да са посочени в исковата молба, в противен случай искът е недопустим. Не са такива факти твърденията, че по дела на други лица със същия ответник даден правен въпрос е разрешен по различен начин в сравнение с начина, по който същия въпрос е разрешен в спора на този ответник с частната жалбоподателка. Установената съдебна практика не е факт от значение за възникването и съществуването на правото, за чието изпълнение е издадена заповед по чл.410 от ГПК и твърденията за наличие на такава не са твърдения за факти и доказателства по чл.424 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 10439/ 08.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 7642/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: