3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 191
София, 20.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1024/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 425 от 06.08.2010 г. по гр.д.№ 2464/2009 г. на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдено разпореждане на Габровския окръжен съд от 18.08.2008 г. по ч.гр.д.№ 163/2008 г., с което е допуснато изпълнение на решение от 28.11.2007 г., постановено от Районен съд – Залцбург, А., с което касаторът в качеството си на ЕТ с фирма „К. – К. К.” – [населено място] е осъден да заплати на В. П. Р. от Република А. 3 000 евро, заедно с 9.97% лихви от 10.10.2006 г. до 31.12.2006 г. и 10.67% лихви от 01.01.2007 г., както и разноски в размер на 1 045.60 евро в срок от 14 дни.
В касационната жалба като излага твърдения за незаконосъобразност на решението на австрийския съд, присъждащо обезщетение в полза на В. П. Р., каквото вече му било присъдено по предявения в наказателното производство срещу Ю. Н. граждански иск, касаторът иска отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „дължи ли се повторно удоволетворяване на вече удоволетворена правна претенция на същото лице, възползвайки се от формалния характер на процедурата по признаване на чуждестранни съдебни решения, като се изтъква, че с произнасянето от касационния съд по този въпрос ще се прекрати порочната практика чрез формализъм да се нарушават основни законови разпоредби, каквото в случая е повторното възмездяване на едно и също лице за едни и същи вреди”.
Ответникът В. П. Р. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, подробно изложени в писмения му отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но независимо от редовността й, не е налице соченото от касатора основание за достъп на въззивното решение до касация.
Въззивният съд, като е възприел констатациите на Габровския окръжен съд, че е представено копие от съдебния акт, удостоверение по чл.54 на Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на съвета съгласно стандартния формуляр, указан в приложение V към него, както и заверен превод на български език е приел, че са налице условията за допускане на изпълнение на територията на Република България на съдебното решение на РС Залцбург. Посочено е, че ответната страна и настоящ касатор е била редовно уведомена за образуваното срещу нея дело пред съда в З., не е бил лишен от възможността да участва в процеса и да представя писмени доказателства, а изпълнението на чуждестранното съдебно решение не противоречи на обществения ред в България. Д. за неоснователно обогатяване на ищеца поради присъждане на обезщетение в същия размер по гражданския иск в наказателния процес, предявен пред Областния съд в Р. им Инкрайз А. съдът е счел за недопустимо да бъде обсъждан в настоящето производство, което би довело до недопустимо преразглеждане на чуждестранното решение по същество.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите и изложенията в касационната жалба и въззивното решение посочените от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на делото.
В случая касаторът не е формулирал такъв конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи, а чрез тях и крайния резултат по делото. По същността си твърденията на касатора се свеждат единствено до неправилност на съдебното решение на РС Залцбург, които пороци обаче, дори и да са налице, не подлежат на проверка в производството по чл.623 ГПК поради въведената с чл.36 на Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета забрана за преразглеждане по същество на чуждестранното съдебно решение в производство по признаването и изпълнението на територията на друга държава – членка на ЕС.
Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация е достатъчно само по себе си да се откаже такъв, поради което не следва да се обсъжда сочената допълнителна предпоставки за това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция следва да се остави без уважение поради липсата на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 425 от 06.08.2010 г. по гр.д.№ 2464/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: