О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 348
София, 03.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 230/2009 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба Д. Г. В. срещу определение № 513 от 30.06.2008 г. по ч.гр.д. № 985/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено разпореждането на СГС, І-во ГО от 10.12.2007 г. по гр.д. № 2353/2004 г. за издаване на изпълнителен лист в негова полза срещу З. “А” АД за сумата 3 129 лв., представляващи съдебни и деловодни разноски за две инстанции, присъдени му с въззивно решение № 257 от 22.05.2007 г. по гр.д. № 388/2007 г. на Софийски апелативен съд и е обезсилен изпълнителния лист в посочената му част.
В частната жалба се излагат съображения, че в нарушение на закона апелативният съд след като е отменил обжалваното разпореждане е следвало сам да реши въпросът за разноските, като посочи дължимия от З. “А” АД разноски съобразно уважената част на предявения срещу него иск.
Ответната по частната касационна жалба.страна З. “А” АД не е изразила становище по реда на чл.276 ГПК
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, депозирано в изпълнение указанията на въззивния съд жалбоподателят е обосновал допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по частна жалба на длъжника, подадена след погасяване на задължението му по образуваното изпълнително дело, без да е възразил срещу дължимостта на включените в изпълнителния лист съдебни разноски и да е поискал прекратяване на изпълнението по смисъла на чл.433, ал.1, т.4 ГПК.
За да прецени допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 съобразно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, жалбоподателят е следвало да посочи на кое от визираните в чл.280, ал.1 ГПК основания поддържа допустимостта на касационното обжалване – поради даденото от въззивния съд разрешение на съществения според него процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, поради противоречивото му разрешаване от съдилищата или същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая това не е сторено, въпреки указанията на въззивния съд за отстраняване нередовностите в частната жалба, а изложените в нея оплаквания са относими към правилността на обжалваното определение, които не могат да се разгледат при положение, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване на определението, съгласно чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 513 от 30.06.2008 г. по ч.гр.д. № 985/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРEДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: