О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 21.03.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 983/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. С. и В. С. С., двете от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Д. Х., срещу решение от 28.10.2010 г. по гр. дело №8587/2010 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.05.2010 г. по гр.дело №9972/2006 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от смъртта на наследодателя им, настъпила при трудова злополука на 17.02.2005 г. Въззивният съд е приел, че по делото не е доказана връзката между трудовата злополука, при която са причинени телесни повреди на наследодателя на ищците и настъпилата впоследствие смърт.
Ответникът по касационната жалба [фирма] , [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси, отнасящи се за възможността да се установява в исковото производство причинната връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт; и дали ако се приеме, че няма пряка причинна връзка и настъпилата смърт, то следва да се присъди обезщетение за вредите от причинената временна неработоспособност. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 28.10.2010 г. по гр. дело №8587/2010 г. на Софийския градски съд. Това е така, защото вторият повдигнат от касаторите въпрос не е правнорелевантен, тъй като не обуславя крайното решение. В случая предмет на делото са само обезщетения за вреди от трудова злополука, която е причинила смъртта на наследодателя на ищците. Не е предявен иск за вреди от трудова злополука, която е причинила временна неработоспособност на наследодателя им. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Първият повдигнат въпрос обуславя крайното решение, обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В разглеждания случай има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава / решение №31 от 02.02.2011 г. по гр. дело №1894/2009 г. на ВКС, III г.о./ . Според нея установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите на чл.57-60 КСО и чл.61-63 КСО, както и в подзаконови нормативни актове. След влизане в сила на КСО трудовата злополука може да се установи само по административен ред. С новата уредба на трудовата злополука и професионалната болест в чл. 55-67 КСО, в сила от 01.01.2000 г., при споровете за обезщетения за вреди, настъпили при действието на КСО, установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по административен ред и е от изключителната компетентност на съответните административни органи, поради което не може да се установявана в исковото производство по чл.200 КТ. Това са обуславящи отговорността на работодателя въпроси. Според разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася обаче инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Админстативните актове за установяване на професионални рискове – трудова злополука и професионална болест се издават при участието на страните по трудовото правоотношение в съответните административни производства. Ето защо в исковото производство, където участват същите страни, не може по начало да се оспорва законосъобразността на установеното там наличие или не на професионална болест и трудова злополука.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 350 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.10.2010 г. по гр. дело №8587/2010 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА М. В. С. и В. С. С., двете от [населено място], да заплатят на [фирма] , [населено място], 350 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.