3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
С 13.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3844/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. Б. от [населено място], [община], и И. Б. К., представлявана от нейната майка и законен представител А. К. Б., подадена от пълномощника им адв. Р. К., срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 68 от 04.03.2015г. по в.гр.д. № 956/2014г., с което е потвърдено решението на Пернишкия районен съд, ІХ с-в, № 831 от 10.10.2014г. по гр.д. № 2461/2014г., с което е признато по иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от [фирма] [населено място], за относително недействително спрямо ищеца на дарението, извършено между Б. К. Б. и малолетната му дъщеря И. Б. К. на подробно описания в решението недвижим имот.
Ответникът по касация [фирма] [населено място], в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. И. В. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение и да му се присъдят разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от [фирма] иск по чл. 135 ЗЗД за признаване за относително недействителна спрямо ищеца на извършената между Б. К. Б. и И. Б. К. сделка дарение на недвижим имот, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на отменителния иск. Приел е за доказано и безспорно между страните, че ищецът е кредитор на ответника Б. К. Б.. На следващо място установено е и наличието на увреждащо кредитора действие, а именно процесното дарение на недвижим имот. С безвъзмездното разпореждане на притежавано от него недвижимо имущество ответникът Б. уврежда кредитора си, тъй като намалява имуществото си, служещо за обезпечение съгласно чл. 133 ЗЗД. И на последно място несъмнено длъжникът Б. Б. съзнава, че процесната безвъзмездна сделка ще увреди кредитора си, поставяйки го в невъзможност да насочи изпълнението върху този имот. Предвид безвъзмездния характер на сделката не е необходимо знание у втория ответник – надарената И. Б., по аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
К. Б. К. Б. и И. Б. К. счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото „поради причината, че с решението си Окръжният съд П. е възприел изцяло мотивите и решението, постановено от Районен съд Перник, като почти изцяло е пресъздал писаното от районния съдия” . Изложени са съображения, че казусът е специфичен, че длъжникът изпълнява задължението си, че като едноличен търговец има дълготрайни активи на значителна стойност. На следващо място посочва, че с решението са нарушени правата на едно малолетно дете, лишено от защита и което няма нищо общо с дейността на баща си в качеството му на едноличен търговец. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран.
ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като нито касационната жалба, нито молбата, подадена в изпълнение на указанията на съда за представяне на изложение, съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, които приповтарят тези в касационната жалба и съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно същото ТР касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На ответника по касация следва да се присъдят 500 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 68 от 04.03.2015г. по в.гр.д. № 956/2014г.
ОСЪЖДА Б. К. Б. от [населено място], [община], и И. Б. К., представлявана от нейната майка и законен представител А. К. Б., да заплатят на [фирма] [населено място], сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: