О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
гр.София,
30.09.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
редседател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ленове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3210 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е Определение № 171 от 18.06.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 197/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Определение № 259 от 06.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 140/2019 г. на Окръжен съд – Плевен, в частта с която на основание чл. 262, ал2., т.1 ГПК е върната депозираната от Г. Р. П. въззивна жалба срещу първоинстанционното дело и производството по в.гр.д 140/2019г. е пректавено в тази му част.
Частният жалбоподател Г. Р. П., чрез адв. Р. Н., поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.
Ответникът по жалбата Н. М. П. не е депозирала отговор.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
За да постанови обжалваното определение и да потвърди определението на Окръжен съд – Плевен, с което е върната подадената от Г. Р. П. въззивна жалба срещу постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 2408 от 25.01.2019 г., въззивният съд е приел, че насочената срещу това решение жалба е подадена след изтичането на двуседмичния срок за въззивно обжалване. Установено е, че решението на първоинстанционния съд е постановено на 22.11.2018 г., като в него е посочено, че то подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването на препис от същото. До частния жалбоподател е изпратено съобщение с препис от постановеното решение, получено на 08.01.2019 г./лист 222 по делото пред I – инстанция/, в което е отразено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. Срокът за обжалване е изтекъл на 22.01.2019г., а въззивната жалба е била депозирана в деловодството на съда с пощенско клеймо на 23.01.2019г., тоест след преклузивния срок предвиден в чл.259, ал1. ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като са формулирани два въпроса: 1/ Кой е меродавният момент, от който следва да се смята, че тече срок за обжалване на първоинстанционното решение, извн случаите на решения, обявени при условията на чл. 315 ал.2 ГПК, от момента когато страна е уведомена за съдържанието на решението, но не е получила съобщение лично, а чрез пълномощника си по делото или от момента, когато страната е уведомена лично чрез надлежно връчване връчено съобщение с препис от решението? и 2/ Ако съдът е преценил, че страната е надлежно уведомена за постановения съдебен акт чрез пълномощника си, следвало ли е отново да уведоми същата страна като със следващото съобщение предоставя нов срок за обжалване? Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
По поставените въпроси не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото жалбоподателя не се е позовал на практика на ВКС, която да дава тълкуване по тях.
Първия формулиран въпрос касае приложението на разпоредбата на чл.
чл. 259, ал. 1 ГПК. Посочения текст от ГПК е ясен и не се нуждае от тълкуване. По отношение на началния момент, от който тече срокът за въззивно обжалване в производството не е предвидено изключение от правилото, въведено в чл. 259, ал. 1 ГПК, според което началния момент на двуседмичния срок за въззивно обжалване е от връчване на препис от решението на страната. Изключение от правилото е предвидено в чл. 315, ал. 2 ГПК, според който при бързите производства в заседанието, на което съдът изслушва устните състезания съдът посочва денят в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Според Тълкувателно Решение № 12/11.03.2013 г. по т. дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си, като връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена от съда. Дори и в тази хипотеза, при изрично предвиждане в правната норма на различен момент, от който започва да тече срокът за обжалване, при дадени други указания с връчването на първоинстанционното решение приложим се явява общият ред относно началния момент на срока за въззивно обжалване. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с посочената практиката на ВКС.
Втория формулиран въпрос, се обосновава с тезата, че жалбоподателят не е бил лично известен за постановеното съдебно решение, а това било станало, чрез неговия процесуален представител адв. Р. Н. от АК – П., за когото видно от пълномощно находящо се на лист 29 по гр.д. № 4162/2018 г. по описа на РС – Плевен е налице представителна власт от да представлява на жалбоподателя по конкретното дело до окончателното му приключване, като не са налице данни същото да е било оттеглено. Формулирания въпрос не е обуславящ изводите на въззивния съд, каквото е изискването предвидено в задължителните разяснения в т.1 по ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., По делото не са налице данни, на жалбоподателя да е бил известен лично за постановеното първоинстанционно решение, а това е било сторено чрез неговия процесуален представител и съобразно чл.45 предл. второ ГПК, съобщението се счита надлежно, когато е сторено чрез представител се смята за връчено лично на заинтересованата страна.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 171 от 18.06.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 197/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2