О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
С. 04.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1248 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. К. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 308 от 2.12.14г. по в.гр.д.№ 333 по описа за 2014г. на Апелативен съд Велико Т., с което е обезсилено решение № 41 от 27.06.14г. по гр.д. № 196/11г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на З. К. С. срещу П. И. П., [фирма] за прогласяване нищожност на договор за ипотека върху недвижим имот, обективиран с н.а. № 411 т.ІІІ рег.№ 3907 д.№ 268/2008г., по силата на който за обезпечаване вземането на П. И. П. по договора за заем с [фирма], учредило в негова полза ипотека върху закупен от З. К. С. от [фирма] недвижим имот по договор, удостоверен с н.а. № 640 т.ІV рег. № 6028 д. № 416/08г., а именно: апартамент І 11А със степен на завършеност груб строеж, на ІV етаж от „Жилищна сграда с магазин и гаражи”, секция А, с обща застроена площ от 54.30кв.м. и междублоково пространство /вътрешен двор/, заедно със съответните част от общите части, равняващи се на 4.68кв.м. и правото на строеж върху УПИ І-3758 от кв.551 с площ от 1 783кв.м. и е потвърдено решението на ОС Велико Търново в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на З. К. С. срещу П. И. П., [фирма] по чл.26 ал.2, във вр. с чл.17 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за заем, сключен на 21.04.2008г., с който П. И. П. е предоставил заем на [фирма] 63 000 евро и са присъдени разноски.
В. съд е обезсилил частично решението на първоинстанционния, като е счел, че не е надлежно сезиран с иск за прогласяване на нищожност на договор за ипотека, обективиран в н.а. № 411/2008г. /това искане е направено от пълномощника на ищцата едва с писмената защита/. Съдът е счел за неоснователна тезата за привидност на сключения между П. И. П. и [фирма] договор за заем, който прикривал договор за възлагане от фирмата на физическото лице на проектиране на част „Архитектура” на множество обекти, по които [фирма] не е изплатило дължимото възнаграждение на П.. Мотивирал е извода си с наличие на писмени доказателства /преписи от банкови документи/, установяващи реалното предаване на сумата по договора за заем общо за 60 202 евро /24 586.32евро са преведени на датата на сключване на договора за заем 21.04.2008г., а впоследствие 29 997.83лв. и 22 277.93 евро/ и с липса на представените доказателства от З. С., върху която е доказателствената тежест, за симулативност на договора за заем и за прикриване на друга сделка. Наличието на декларация за симулативност, подписана от управителя на [фирма] /който като прехвърлител на имота, които при това осъден за това свое действие, има интерес от прогласяване на нищожност на процесната сделка/, съдът е разгледал като признание, което съгласно чл.175 от ГПК съдът преценя с оглед всички обстоятелства по делото.
К. желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: Представлява ли начало на писмено доказателство по чл.165 ал.2 от ГПК документ, който изхожда от ответника и материализира негово изявление, с което се признава привидността на сделката и който съдържа ясно и категорично признание за симулация? Счита, че неправилно съдът не бил обсъдил правното естество на така представения документ, акцентирайки на факта, че е с нотариалната заверка на подписа. Твърди, че е налице обективирано изявление пред държавен орган, което позволява събиране на гласни доказателства / които неправилно били отказани в нарушение на чл.165 ал.2 от ГПК/. Позовава се на постановени по чл.290 от ГПК решения № 163 от 15.06.2011г. по гр.д.№ 1536/09г. на ІV г.о., № 206 от 21.09.2011г. по гр.д.№ 1338/10г. на ІІІг.о., № 484 от 11.06.2010г. по гр.д.№ 375/10г. на ІV г.о., както и решения от 2003 и 2005г., които са без задължителен характер.
К. поставя и въпрос относно допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, което обаче доколкото е основание за неправилност съгласно чл.281 ал.1 от ГПК, не е сред основанията за допустимост по чл.280 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника П., с който се оспорва нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По поставения от касатора въпрос, определящ рамката, в която касационната инстанция е длъжна да селектира подадената жалба, не следва да се допуска касационен контрол, защото макар и да отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика. Съгласно нея – например решение № 1449 от 14.01.2009г.на ІVг.о., № 890 от 6.10.2008г. на ІІІ г.о./в този смисъл са и посочените от касатора решения на ВКС/ – при липса на „обратно писмо”, документът „начало на писмено доказателство” не доказва симулацията, а вероятното й съществуване. За да бъде характеризиран един документ като такъв и да послужи за основание за допускане на свидетелски показания съгласно чл.165 ал.2 от ГПК, той следва да изхожда не от страната, която има интерес от установяване на симулацията /каквато в случая е подписалия документа [фирма]/, а от страна на която симулацията се противопоставя /в случая това е ответника физическо лице и подписан от него документ по делото не е представен/. При липса на документ /начало на писмено доказателство по чл.165 ал.2 от ГПК/, който изхожда от ответника, на когото симулацията се противопоставя, съдържащ негово изявление, от което може да се съди, че страните не са желаели настъпването на последиците на сделката, не е допустимо доказването на твърдяната симулация със свидетели. Наличието на декларация за симулативност, подписана от ответна страна, която има интерес от прогласяване на нищожност на процесната сделка като симулативна /къкавто е управителя на [фирма]/ е ирелевантно.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 308 от 2.12.14г. по в.гр.д.№ 333 по описа за 2014г. на Апелативен съд Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.