4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 23.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.03.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 526 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 17 от 10.02.2011 год., по гр.д.№ 11 304/2010 год., в частта, с която при условията на чл.271, ал.1 ГПК е уважен предявения от Ц. Д. Ц. от [населено място], общ. Полски Т. иск по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия, в резултат на настъпило на 12. 07. 2008 год. ПТП, неимуществени вреди.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, възпроизвеждайки оплакванията си, изложени в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД и на чл. 52 ЗЗД и твърдение за различно от възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение относно значението на непоставен от пострадалия, като пътник в м.п.с, обезопасителен колан, обективирано в цитираните и приложени в препис решения: № 153 от 05.03.2009 год., по гр.д.№ 2325/2008 год. на Софийски апелативен съд; № 309 от 10.04.2009 год., по гр.д.№ 2001/ 2008 год. на Софийски апелативен съд; № 13 от 01.03.2010 год., по т.д.№ 23/2010 год. на Софийски апелативен съд и на ТР на ОСГК на ВС № 88/62 год..
Ответникът по касационната жалба е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и липсата на приложена съдебна практика, с която е аргументирано визираното противоречие.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Касаторът не е посочил конкретен въпрос на материалното право, който, свързан с начините на определяне съпричиняването на вредите и на обезщетението за неимуществени вреди, да е решен в противоречие с практиката на съдилищата и това, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на факултативен касационен контрол, поради отсъствие на основната обща предпоставка, въведена с чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че се касае за задължение, което по арг. от чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, законодателят изрично е възложил в тежест на жалбоподателя, изключва наличието на процесуална възможност за самостоятелно формулиране на този значим за крайния правен резултат по делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от страна на ВКС, чрез извеждането му от съдържащите се в изложението към касационната жалба доводи и твърдения на страната или от обстоятелствената част на касационната и жалба, в каквато насока са и задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год., съобразени с диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в процеса, основани за гражданското съдопроизводство.
Но дори и да се приеме, че с оглед съдържанието на наведените в изложението факти и обстоятелства, поставеният правен въпрос, обусловил изхода на делото по предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ се свеждат до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, предвид критериите, при които се определя съпричиняването на вредата от пострадалия, то твърдяното противоречие в практиката на съдилищата е недоказано.
Съгласно задължителните разяснения по т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо възприетото разрешение на значимите за решаващите изводи на въззивния съд правни въпроси в обжалваното решение, да е в несъответствие с даденото разрешение по отношение на същите тези въпроси в друго влязло в сила решение, постановено от първоинстанционен съд, въззивен съд или от състав на ВКС, какъвто не е разглежданият случай.
Цитираните съдебни актове на Софийски апелативен съд, приложени от касатора в препис са без отбелязване да са влезли в сила, поради което обективно не се включват в създадената от съдилищата съдебна практика.
Що се касае до ТР № 88/62 год. на ОСГК на ВС, то освен, че в него въпросът дали непоставяне на предпазен колан от пътник, пътуващ на първата седалка в лек автомобил, е основание за приемане поведението му, като съпричиняващо вредоносния резултат при увреждане на същия в резултат на ПТП не е бил предмет на обсъждане и е ирелевантен за формирания извод, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, застъпено от ОСГК на ВС становище за правноважимите за съпричиняване на вредоносния резултат и за определяне степента му критерии не е принципно различно, спрямо изразеното обжалвания съдебен акт разбиране.
Според последното, поведението на пострадалия е дотолкова от значение за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя и вредите, причинени от увредения и с това становище въззивният съд изцяло се е съобразил при оценка действията на ищеца при настъпване на процесното ПТП.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че и в създадената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, изрично е прието, че когато по делото, вкл. в заключенията на изслушаните от съда специализирани експертизи, отсъстват констатации, непоставянето на предпазен колан от пострадалия пътник в колата да е свързано със самото настъпване или усложнение на причинените му от катастрофата физически травми, то липсва основание за приложението на чл.51, ал.2 ГПК.
Останалите доводи, свързаните с оплакването за завишено по размер обезщетение за причинените на ищеца – 20 годишен към момента на процесното ПТП, неимуществени вреди касаят обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и като касационни основания по чл.281, т.3 ГПК не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала присъждане на деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, но не е доказала да е извършила такива в производството по чл.288 ГПК, поради което искането и се явява неоснователно.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 17 от 10.02.2011 год., по гр.д.№ 11 304/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: