4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 203
гр. София, 23.03.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №841/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на В. Д. Г. от [населено място] срещу решение №99 от 11.04.2011 г. по в.г.д. №209/11 на ОС-гр.Велико Т., с което е отменено първоинстанционното решение № 206 от 23.11.2010 г. по гр.д. №860/10 на РС-Свищов и вместо него е постановено друго, с което се отхвърля искът на касатора с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът [фирма]-гр.С. му дължи сумата от 20 000 лева на основание запис на заповед, издаден на 22.04.2010 г., ведно със законната лихва от тази дата .
Излагат се доводи и оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване изцяло на иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че ответното дружество е издател на редовния от външна страна запис на заповед от 22.04.2010 г. за сумата от 20 000 лева, по който същото се е задължило да заплати на касатора-ищец сумата от 20 000 лева. Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства-предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от страна на ответното дружество като продавач и П. Р. Г. от 26.05.2008 г. и обясненията на ответната страна в лицето на нейния управител в открито съдебно заседание , съгласно чл.177 ал.1, т.2 от ГПК, съдът е приел, че процесната ценна книга е издадена с цел обезпечаване на евентуалното бъдещо вземане на купувача по предварителния договор -съпругата на ищеца за връщане на половината от платената от нея цена по същия договор в размер на 40 000 лева общо. Доколкото договорът не е развален и не се установява ответното дружество като продавач по същия да е в неизпълнение на своите задължения по предварителния договор, то от съда е прието, че липсва основание за задействане на обезпечителния менителничен ефект на процесната ценна книга, тъй като липсва изобщо основание на правото на вземане, което се обезпечава със самия запис на заповед-връщане на платената цена по предварителния договор. Ето защо, искът по чл.422 от ГПК е отхвърлен. Изложени са и съображения относно това, че ищецът не е доказал наличие на заемно правоотношение като основание за издадената ценна книга, каквото твърдение в действителност не се установява да е наведено от страните в хода на процеса.
В изложението по чл. 284 ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за изследване обусловеността на менителничния ефект на записа на заповед от каузалните правоотношение между страните по него, както и за това, дали въззивният съд при произнасянето си може да излиза извън предмета на изложеното в жалбата, с оглед обсъждането на заемно правоотношение като основание за издадената ценна книга, каквото твърдение в действителност не се установява, да е наведено от страните в хода на процеса.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Преценен по тези критерии първият от двата формулирани в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК правни въпроса отговаря на същите. По въпроса за изследване обусловеността на менителничния ефект на записа на заповед от каузалните правоотношения между страните по спора е формирана константна практика на ВКС от категорията на задължителната : решения по чл.290 от ГПК, според която, когато ответната страна по иск по чл.422 от ГПК основан на запис на заповед противопостави в процеса възражение за наличие на каузално правоотношение във връзка, с което и като гаранция за изпълнението, на което е издадена самата ценна книга, то съдът е длъжен във всички случаи да се съобрази с наличието на това каузално правоотношение/ така Р 149/25.11.2010 г.по т.д. № 49/2010 , Р №121804.07.2009 г. по т.д. №55/2009 г., Р №102/25.07.2011 г. по т.д. 572/2010 г. и други/. Само при липса на възражение от ответника основано на твърдение за наличие на такова каузално правоотношение, кредиторът –ищец не е задължен да доказва каузата във връзка, с която е издадена ценната книга /така Р №5/02.02.2012 г. по т.д. № 75/2011 г. на ВКС, ТК, І во т.о. и Р 108/22.07.2011 г. по т.д. №81382010 г. на ВКС,ТК, ІІ ро т.о. на ВКС/. Следователно отговорът на въпроса застъпен от страна на въззивния съд в обжалваното решение е напълно съобразен с цитираната константна задължителна практика на ВКС, поради което и липсва наличие на някое от основанията за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК по този въпрос.
По отношение на втория процесуален въпрос, дали въззивният съд е следвало да се обсъжда договор за заем между страните, при липса на подобни твърдения и доводи за това от страните по делото, то правната воля на съда, обективирана в решението му не зависи от отговора на този въпрос. За да отхвърли иска, съдът е достигнал до извода, че записът на заповед е издаден с цел обезпечаване на евентуалното бъдещо вземане на купувача по предварителния договор, който се явява съпруга на ищеца, за връщане на половината от платената от страна на последната цена по същия договор в размер на 40 000 лева общо. Предварителният договор не е развален и не се установява ответното дружество като продавач по същия да не е изпълнило своите задължения по него, поради което от съда е прието, че липсва основание за задействане на обезпечителния менителничен ефект на процесната ценна книга, тъй като липсва изобщо основание на правото на вземане, което се обезпечава със самия запис на заповед-връщане на платената цена по предварителния договор. Ето защо произнасянето по конкретния спор не е в зависимост от това, съществува ли или не договор за заем между страните и това, че въззивният съд е разглеждал и този въпрос не е от значение за изхода на спора, при положение, че самият ищец в касационната жалба твърди, че в хода на процеса изобщо не се е позовавал на права по такъв договор.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №99 от 11.04.2011 г. по в.г.д. №209/11 на ОС-гр.Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: