2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 89/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
гр. София, 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 89 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Т. Г. П. обжалва решение № 479 от 02.11.2011 г. по гр. д.№ 689/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Х. И. и В. Т. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 167 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 1089/10 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която предявените от Х. И. и В. Т. срещу Т. П. искове за собственост на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, имот № 8255 в кв. 419 по КК на [населено място], както и за заплащане на 980 лв. обезщетение за ползване на етажа, са уважени.
За да потвърди решението въззивният съд приел, че етажът е бил собственост на касатора, който с предварителен договор го продал на [фирма] [населено място]. В договора площта на етажа е посочена 88 кв. м. С решение № 472 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 596/07 г. на Окръжен съд [населено място], на основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД предварителният договор бил обявен за окончателен, като в решението площта на етажа е записана 92.62 кв. м., така както е изчислена от вещо лице. Не се спори, че фирмата продала имота на Х. М., от когото ищците закупили имота с нот. акт № 28 от 08.03.2010 г. в който площта на етажа е 92.62 кв. м., както е прието и в съдебно решение. Според техническа експертиза, общата застроена площ е 92.62 кв. м. от които застроена площ 83.70 кв. м. и 8.92 кв. м. комуникационна площ. Съдът е изложил доводи, че след като се касае за самостоятелен обект, той се индивидуализира с граници и съседи и квадратурата му не е определяща. Разликата в квадратурата не била основание да се приеме че е продадена идеална част и е налице съсобственост. Установено било със свидетелски показания че касаторът притежавал ключ от апартамента и го предоставил на трето лице което да извършва дейности по поддръжка, като не допускал купувачите в него.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е записан въпроса дали когато определената в предварителния договор площ на самостоятелен жилищен обект е по-малка от определената в съдебното решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД възниква съсобственост между продавача и купувача по този договор върху разликата между площта по предварителния договор и тази в съдебното решение която купувача не е заплатил. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. В конкретния случай не е налице хипотезата за допустимост, тъй като по въпроса има обнародвана съдебна практика. Така в решение № 29 от 12.06.1980 г. по гр. д. № 20/80 г. на ОСГК е прието, че волята на страните се преценява към момента на сключването на окончателния договор, тъй като предварителния договор е само обещание за продажба, а продажбата е сключва с нотариален акт. В решение № 196 от 8.04.2009 г. по гр. д. № 6367/07 г. на ВКС II ГО също е прието, че предварителният договор не е акт на разпореждане с право на собственост. Правото на собственост върху имота преминава от патримониума на продавача в патримониума на купувача едва при сключването на окончателния договор, респ. от момента на влизане в сила на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен. В този момент настъпва транслативният ефект на разпоредителната сделка, т.е. осъществява се разпореждането с вещ.
С оглед на изложеното, няма основание касационната жалба да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответниците по касация претендират за разноски. Тъй като не са представили доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 479 от 02.11.2011 г. по гр. д.№ 689/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: