О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С. 06.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 31 март две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6796/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Я. от [населено място], подадена от особения му представител адв. Денка Г. – Дрянова, срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 43 от 31.05.2014г. по в.гр.д. № 99/2014г., с което е потвърдено решението на Ямболския окръжен съд, ХІ гр. с-в, № 8 от 24.02.2014г. по гр.д. № 268/2013г., с което са осъдени на основание чл. 48 ЗЗД Г. К. Я. и Л. И. Я., пасивно солидарно отговорни помежду си, да заплатят солидарно с И. Г. Я. сумата 780 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и по 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, присъдени в полза на И. И. И. и Г. Г. Н. с влязло в сила присъда по нохд № 354/2010г. на Я..
Ответниците по жалбата И. И. И. и Г. Г. Н., двамата от [населено място], в представения писмен отговор от пълномощника им адв. М. А. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение в частта относно претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и е процесуално допустима в тази част. В частта относно претенцията за имуществени вреди с оглед цената на иска – под 5000 лв., и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от И. И. И. и Г. Г. Н. против Г. К. Я. и Л. И. Я. иск по чл. 48 ЗЗД за солидарното им осъждане заедно с И. Г. Я. за присъдените суми на ищците за обезщетение за неимуществени вреди от убийството на сина им Г. И. Н., съдът е приел, че с влязла в сила присъда №54/04.05.2011 год., И. Я. – син на ответниците, е признат за виновен за това, че на 21.05.2009 год. умишлено е умъртвил Г. Н. по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. С присъдата са уважени предявените от ищците в настоящото производство и граждански ищци в наказателното производство, граждански искове за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от смъртта на непълнолетния им син в размер на по 100000 лв. за всеки от тях. Към датата на убийството И. Я. е бил на 17 години. Ответниците не са лишавани от родителски права по отношение на сина им И., няма твърдения и данни, че към момента на извършване на престъплението непълнолетният им син е живеел извън семейното им жилище и се е грижел сам за себе си. За неоснователно съдът е приел оплакването във въззивната жалба за недопустимост на предявените искове по чл. 48, ал. 1 ЗЗД, поради липса на ясен и точен петитум. Приел е, че исковете са предявени в размера, в който са били уважени гражданските им искове в наказателния процес и се сочи, че отговорността на родителите и на непълнолетния им син е солидарна. Относно солидарната отговорност на ответниците се е позовал на практика на ВКС, съгласно която когато искът е бил предявен и уважен само спрямо прекия причинител, пострадалият има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е и някой друг, ако се докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, което означава, че при осъществяване на този вид деликтна отговорност страните и съдът трябва да съблюдават правилата на солидарността, и в частност разпоредбата на чл.122 ЗЗД, която определя правата на кредитора и начинът на реализиране на правото. В. ответници не твърдят, че задължението е изпълнено от сина им, единствено в който случай те се освобождават от изпълнение на задължението – чл.123, ал.1 ЗЗД. За неоснователни е приел и оплакванията, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал доказателствата, събрани в друго производство както и, че размерът на причинените вреди не е елемент от фактическия състав на престъплението, поради което присъдата в гражданската й част няма задължителен характер за гражданския съд. Приел е, че извършеното от непълнолетния син на въззивниците престъпно деяние се дължи на недостатъчно упражнения родителски контрол и недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието му. В случая непълнолетният син на въззивниците е извършил умишлено деяние, поради което въззивниците не биха носили отговорност и иска би бил неоснователен само при наличие на хипотезата на ал. 3 на чл. 48 ЗЗД, когато те обективно не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. В отговора на ответника Я. не е направено възражение в този смисъл и такива доказателства по делото не са ангажирани. За неоснователно е приел и възражението за неправилно присъждане на законна лихва от датата на увреждането, вместо от датата на предявяването на иска. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение, произхождащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. С оглед на солидарността на задължението, въззивниците ответници отговарят за цялото задължение на сина си, пряк причинител на увреждането, присъдено в наказателното производство, чрез предявените от въззиваемите ищци граждански искове.
К. Г. К. Я. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: „какво е задължението на въззивния съд когато е налице непълен, неясен и неточен петитум на иска в нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК”, „може ли ВКС чрез задължителна практика по чл. 290 ГПК да определя солидарност в задълженията – т.е. чрез съдебната практика да се допълва повелителна законова норма”, „съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизискването на становище по доклада при нарушение на чл. 146, ал. 3 ГПК”. Прилага съдебна практика.
Първият от поставените въпроси съдържа твърдение /непълен, неясен и неточен петитум на иска/ което не отговаря на данните по делото. Искането /петитума на исковата молба/ съдържа необходимите елементи – кой, на какво основание и каква сума да заплати на ищците, както и началната дата на претендираната лихва. ВКС намира, че няма вериятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради нередовна искова молба, за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му.
Вторият от поставените въпроси е решен от въззивния съд съобразно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 2, съгласно което постановените от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, т.е. имат задължителен характер в тълкувателната си част.
Последният от поставените въпроси съставлява оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, което е прието от въззивния съд за неоснователно. В съдебното заседание на 13.01.2014 год., първоинстанционният съд е направил доклад по делото на осн. чл.146 ал.1 ГПК, след което е дал възможност на процесуалните представители на страните да изразят становището си по доклада, при което адв. Дрянова не е направила изрично изявление относно доклада, но е взела отношение по доказателствените искания на своя доверител Я., както и отношение по доказателствените искания на останалите страни в процеса. Т.е. процесуалният представител на ответника Я. не е бил лишен от възможност да вземе становище по доклада. ВКС намира, че разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК е ясна и е приложена от въззивния съд в точния й смисъл, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. К. Я. от [населено място], срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 43 от 31.05.2014г. по в.гр.д. № 99/2014г. в частта, относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 780 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд в останалата част.
ОСЪЖДА Г. К. Я. да заплати на И. И. Н. и Г. Г. Н., двамата от [населено място], сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
П.:
Членове: