4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
С. 04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3411/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], [община], Област Х., подадена от пълномощника адв. Т. Д.-М., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, ІІІ възз. гр. с-в, № 93 от 27.02.2015г. по в.гр.д. № 12/2015г. в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Харманли, № 199/04.11.2014г. по гр.д. № 39/2014г. в частта, с която е уважен предявеният от В. М. М. против [фирма] иск по чл. 215 КТ за сумата от 8501,99 лв.
Ответникът по касация В. М. М. в подадения от пълномощника му адв. Д. И. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска по чл. 215 КТ в посочения по-горе размер въззивният съд е приел за установено от доказателствата и безспорно между страните обстоятелството, че ищецът е бил командирован да изпълнява задълженията си по извършване на превози извън страната. В първото по делото съдебно заседание на 14.04.2014 г. процесуалният представител на ответника е заявил конкретен брой дни по месеци и размери на командировъчни пари, начислявани на ищеца, и е поддържал становище за наличие на командироване и изпълнение на трудовите функции на ищеца извън страната, като се е стремял да докаже заплащане на точно определени суми за командировъчни пари. Поради това въззивният съд е намерил за неоснователно възражението, направено едва във въззиваната жалба, че по делото не била представена командировъчна заповед, която да послужи за основание за доказване на командироването на въззиваемия. Изложил е подробни мотиви за кои периоди и въз основа на какви доказателства приема, че ищецът е бил командирован извън страната и е изпълнявал трудовите си задължения, и за кои периоди няма данни за командироване, както и относно липсата на доказателства за извършено плащане на дължимото обезщетение при командироване. Не е кредитирал представените разписки от 29.04.2013г., 22.05.2013 г., 12.11.2013 г., 17.11.2013 г. и 18.11.2013 г., изготвени на нидерландски език, тъй като не съдържат имената на въззиваемия, нито основанието за плащане и валутата на записаната сума. В. не е установил, че плащанията по разписките касаят именно твърдяното от него основание – погасяване на задължения за заплащане на трудови възнаграждения и командировъчни пари. Освен това от свидетелските показания се установява, че на шофьорите, работещи при ответника, са били давани суми в брой срещу подписване на „бележки”, като тези суми са били в размер от 1000 до 1500 евро и са били предназначени за гориво на камиона и за такси. Не се подкрепя от свидетелските показания твърдението на въззивника, че зареждането на гориво на камионите е ставало чрез „шел карти”, тъй като нито един от свидетелите не посочва подобно обстоятелство. На последно място въззивният съд е отговорил на доводите на въззивника относно вписванията в счетоводните книги като е приел, че вписванията в счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Разпоредбата на чл.182 ГПК не въвежда изключение от общото правило за разпределение на доказателствената тежест по отношение установяването на факти, възпроизведени в счетоводните записи, поради което само обстоятелството, че въззивникът е вписал в счетоводството си, че е заплатил задълженията си към въззиваемия, който оспорва този факт, не е достатъчно за установяването му.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „за доказателствената сила на счетоводните книги – чл. 182 ГПК”; „преклудирано ли е възражението на ищеца относно изплатени му суми за командировъчни, а именно, че е получавал суми от ответника, но същите са били предназначени за покриване на разходи във връзка с изпълнение на възложените превози, заявено едва във второто съдебно заседание на първоинстанционния съд”; и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „дължи ли работодателят на командирования работник командировъчни пари за период, за който същият не е доказал, че е бил надлежно командирован и е извършвал курсове с поверения му камион”. Прилага решение № 142/2012г. ІІІ г.о. ВКС за установяване на твърдяното противоречие по последния въпрос. С приложеното решение, по което касационно обжалване е допуснато по въпроса „дължи ли работодателя на командирования работник предвидения с Приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ квартирни пари при положение, че работникът не е представил на работодателя документи за извършени от него разходи” е прието, че „твърдението на ищеца, че е бил командирован от работодателя е оспорено от последния и процесуално задължение на ищеца е да докаже в процеса при условията на пълно и главно доказване своето фактическо твърдение, от което извежда претендираното право на обезщетение по чл. 215 КТ”.
Върховният касационен съд намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но приетото от съда, че вписванията в счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, напълно съответства на съдебната практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: Р № 169/31.01.2013 г. по т.д. № 664/ 2011 г. на ІІ т.о., Р № 187/24.01.2013 г. по т.д. № 436/2012 на ІІ т.о. Р № 218/05.07.2011 г. по гр.д. № 775/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. с които е прието, че счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, относно съдържанието им и последното следва да се преценява, с оглед всички обстоятелства по делото – чл.182 ГПК.
Вторият въпрос „преклудирано ли е възражението на ищеца относно изплатени му суми за командировъчни, заявено във второто съдебно заседание на първоинстанционния съд” не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. О. писмени доказателства са представени от ответника-касатор в първото по делото съдебно заседание и поради големия обем съдът е дал възможност на ищеца да се запознае и да вземе становище по тях в следващото съдебно заседание.
Последният въпрос съдържа условие /ищецът не е доказал, че е бил надлежно командирован и е извършвал курсове с поверения му камион/, което противоречи на приетата от въззивния съд фактическа обстановка. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС указания е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, ІІІ възз. гр. с-в, № 93 от 27.02.2015г. по в.гр.д. № 12/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: