О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София, 16.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1612 / 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1 от 5.01.2009 г. по гр.д. № 1299/ 2007 г. на А. районен съд, оставено в сила с решение № 951 от 30.05.2009 г. по гр.д. № 883/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд е признато за установено по отношение на О. Л. , че ищците А. П. Д., Е. Д. Д., Р. Д. С. и Д. Д. Б. са собственици на недвижим имот в с. Б., представляващ парцел **** в кв.2 по плана на селото, с площ 957 кв.м.
О. Л. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон във връзка с приетото от съда, че ищците са придобили имота по давност.
За допустимостта на обжалването касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по въпросите за приложението на чл.188 ГПК/ отм./ и задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и по материалноправния въпрос за възможността да се придобие имота по давност при наличието на забраната по чл.86 ЗС. В подкрепа на изложението представя р. № 591 от 3.11.2008 г. по т.д. № 335/ 2008 г. на ВКС, І т.о., р. по гр.д. № 1306/ 2004 г. на ВКС, 4 г.о., р. от 11.02.2004 г. по гр.д. № 5679/ 2002 г. на ВКС, 2 г.о. и р. по гр.д. № 2665/ 2004 г. на ВКС, 4 г.о.
За да се произнесе дали да допусне касационно обжалване настоящият състав на ВКС, І- во г. о. съобрази следното:
Първоначален собственик на имота е била Р. К. , като през 1968 г. тя го продала по неформален начин на ищеца А. Д. и брат му Д. Д. , които от същия момент установили владение върху имота, продължаващо и до сега от тях или в лицето на наследниците им. През 1970 г. Руска К. се снабдила с нотариален акт за собственост на същия имот, издаден по обстоятелствена проверка, а след това страните сключили и писмен договор за продажбата му. Тези обстоятелства са установени с писмени и гласни доказателства и не са спорни между страните. Ответникът оспорва възможността ищците да са придобили имота по давност, като счита че същият е бил държавна, а сега общинска собственост.
За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че ищците са придобили имота по давност въз основа на непрекъснато владение, с начало от 1968 г. и до настоящия момент. Приел е, че забраната по чл.86 ЗС не е приложима за случая, тъй като ищците са завладяли и придобили по давност частен / на Р. К. / , а не държавен имот.
Твърдението, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по приложението на чл.188 ГПК / отм./ не може да се отнесе към основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като представлява оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и би могло да се разглежда в рамките на касационните основания за неправилност по чл.281 ГПК, но само ако се стигне до разглеждане на жалбата.
От данните по делото е видно, че по материалноправния въпрос за давността също не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане. Съгласно чл.86 от ЗС в редакцията до изменението Д.в. бр.31/90 г. не може да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост- на държавата, на кооперациите, на другите обществени организации или на ТКЗС/ имоти на стопанството и такива, върху които ТКЗС упражнява правото на кооперативно земеползване/, като по приложението на тази забрана е създадена трайна и утвърдена съдебна практика, илюстрация за което са и представените три решения на отделни състави на ВКС. Решението на въззивния съд не се отклонява от тази практика, тъй като в случая владението, упражнявана от ищците е било спрямо имот, който не е държавна, а частна собственост и не е имало пречки за придобиването му по давност. В конкретния случай е налице и тази особеност, че към момента на образуване на ТКЗС имотът е имал селищен характер и не е внесен в стопанството, собственикът е запазил правата си върху него в реален обем и затова имотът е могъл да бъде обект на придобивна давност. С тези данни, а също и с данни за записване на имота на името на братята Д. по разписния лист през 1986 г. и застрояването му от тях със стопанска сграда през 1968 г. е опровергано и отразяването на имота в акт за държавна собственост №/ 25.07.1987 г. като бивша собственост на ТКЗС- АПК Л.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 951 от 30.05.2009 г. по гр.д. № 883/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ППРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: