3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 212
София, 28.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1033/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Т. срещу въззивно решение № 335 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 485/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд. Със същото е отменено решение № 327 от 23.04.2010 г. по гр.д.№ 4219/2009 г. на Районен съд Пазарджик, вместо което постанови друго, с което отхвърлил предявения от касатора срещу ЗК „Надежда” в ликвидация със седалище [населено място] иск с правно основание чл.50 ЗК за сумата 7 476.71 лв., представляваща възнаграждение на ищеца като ликвидатор на ответната кооперация.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния и процесуални закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и не твърди наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Ответната по касация страна ПК Надежда” в ликвидация не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение решаващият състав на окръжния съд е приел, че ищецът е член на ликвидационната комисия на ответната кооперация, която с решение на общото й събрание е прекратена и обявена в ликвидация. Въз основа на твърденията в исковата молба въззивният съд приел, че ищецът извлича правото си да получи възнаграждение за период, в който ненадлежно е бил прекратен мандата му, но при липсата на доказателства, че в този период е изпълнявал задълженията си на ликвидатор, а точно обратното – ответникът изразил воля за преустановяване на тази дейност от негова страна, то липсва основание за неговото получаване.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение намира, че не са налице в случая предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Въпреки указанията на администриращия съд за изпълнение на изискванията на чл.284, ал.1, т.3 ГПК, в депозираното от касатора изложение са изложени общи оплаквания за неправилност на въззивното решение, без да се сочи въпрос на материалното и/или на процесуалното право, който да има значението на обуславящ изхода на делото и спрямо който да се преценяват критериите за допускане на касационно обжалване, визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл. 290, ал. 2 ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията, изложени в касационната му жалба.
Изложеното налага извода, че поради отсъствието на законовите предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 от 28.06..2010 г. по гр.д.№ 485/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: