3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
С. 06.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31.03.2015г. в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7084/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Ц. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Г. М., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 1245 от 19.06.2014г. по в.гр.д. № 2328/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, І г.о., ІV с-в, от 20.02.2013г. по гр.д. № 15380/2011г., с което е осъден Ц. М. Ц. да заплати на С. Д. А. на основание чл. 79, ал. 1 вр.чл. 365, ал. 1 ЗЗД сумата 45 500,20 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2011г.
Ответницата по касация С. Д. А. в подадения от пълномощника й адв. А. Ц. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от С. Д. А. против Ц. М. Ц. иск, въззивният съд е приел, че задължението за заплащане на сумата 45 500,20 евро произтича от сключен между страните на 26.09.2003г. договор за заем на парична сума и подписана на 12.05.2008г. спогодба с нотариална заверка на подписите за разсрочване на задължението на заемополучателя по сключения договор за заем. Приел е за установено, че Цв. Ц. е получил в заем от ищцата парична сума от 18 000 евро, за което е съставена писмена разписка, подписана от него, която му е била върната при подписването на спогодбата пред нотариуса – за което свидетелства св. И.. Приел е, че представеният по делото писмен договор за спогодба удостоверява не само признанието на заемополучателя, че е получил паричния заем, но също и условията и сроковете за погасяване на задължението. Не е възприел доводите на ответника за грешка в пресмятането на задълженията. Приел е, че договорът за спогодба представлява частен документ, който носи подписа на ответника, поради което доказателствената тежест при оспорването му е на лицето, от чието име изхожда. Освен това грешката в пресмятането не е основание за унищожение на договора, а подлежи на поправяне по съгласие между страните. От показанията на свидетелите се установява, че ответникът се е съгласил на условия, различни от договора за заем, същият не оспорва подписа си, поради което възраженията срещу съдържанието на подписаната спогодба са неоснователни. В заключение съдът е приел, че страните са обвързани от договора за спогодба, съдържащ срочно задължение, при което не е необходима покана за да стане вземането изискуемо, а длъжникът да изпадне в забава.
К. Ц. М. Ц. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „кога грешката при неправилно изчисляване на дължимата сума е основание за унищожение на договора за наем /заем/ и свързания с него договор за спогодба” и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „ако си подписал споразумение можеш ли впоследствие да оспорваш като неправилно изчислените суми по него”. Изложени са и доводи, че в случая не е налице новация на задължение, тъй като липсва предшестващо задължение, но конкретен въпрос в тази връзка не е формулиран. Приложени са решение № 299/10г. ІІІ .о. ВКС, решение 655/81г. І г.о. ВС, решение № 706/2008г. по ІІ т.о. ВКС и решение № 789/2002г. V г.о. ВКС. С първото от приложените решения е прието, че грешката е основание за унищожаване на една сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства, предмет на договора, а не при грешка в съображенията, мотивирали страните да я сключат. С второто решение е прието, че грешка в пресмятането, допусната при определяне цената на недвижим имот, прехвърлен чрез народния съвет, подлежи на поправяне по съдебен ред. В останалите две решения са изложени мотиви относно предпоставките за новация.
ВКС намира, че поставените въпроси, свързани с твърдението на касатора за грешка в пресмятането при подписване на спогодбата, не са от значение за решаването на делото, тъй като съдът не е констатирал от фактическа страна допусната такава грешка. В тази насока не са събрани никакви доказателства, поради което хипотетичните разсъждения на съда за значението на евентуална грешка в пресмятането, не са от значение за изхода на делото. Съгласно дадените разяснения с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, поради което е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. В случая мотивите на съда за основателност на претенцията са основани на фактически констатации относно договор за заем от 2003г. и спогодбата от 2008г., а по отношение на възражението на ответника /касатор/ за грешка в пресмятането при подписването на спогодбата съдът е приел, че доказателствената тежест при оспорването на този частен документ, носещ подписа на ответника, е негова. Поради липса на доказателства в тази насока твърдението е останало недоказано и правното значение на евентуална грешка при подписване на спогодбата не е от значение за решаването на делото.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата е поискала присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 1245 от 19.06.2014г. по в.гр.д. № 2328/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: