О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София 29.03.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията М. Първанов гр. дело № 1081/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С., [населено място], срещу въззивно решение от 12.01.2011 год. по гр. дело №1617/2010 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.11.2009 г. по гр. дело №37564/2009 год. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове за сумите 64 000 лв. – обезщетение за недопускане на работа за периода 10.08.1999 г. – 21.04.2006 г.; 8 000 лв. – обезщетение за неизплатен годишен отпуск за периода 10.08.1999 г. – 21.04.2006 г.; 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода 10.08.1999 г. – 21.04.2006 г. и 40 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода 10.08.1999 г. – 21.04.2006 г. Първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено в частта относно иска с правно основание чл.225, ал.3 КТ за присъждане по 1000 лв. месечно за периода от 04.11.2009 г. до възстановяването на работа. Въззивният съд е приел, че за исковия период 10.08.1999 г. – 21.04.2006 г. ответникът по иска не е имал задължение да допуска на работа ищеца, защото трудовото правоотношение между страните е било прекратено и се е разглеждал съдебният спор за законността на това прекратяване. След влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за незаконно прекратяването, работодателят със заповед, връчена на ищеца на 19.05.2006 г., едновременно е възстановил ищеца на предишната работа и отново е прекратил трудовия договор на основание чл.325, т.3 КТ, поради което отново не е имал задължение да го допуска на работа.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси, отнасящи се за точния смисъл на понятието „допускане до изпълнение на работа” и за това дали съобразно разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ работодателят е длъжен да връчи на незаконно уволнения работник или служител уведомление по чл.63 КТ, да го снабди с работно облекло и лични предпазни средства, да извърши инструктаж и след като той започне реално да изпълнява трудовите си функции, да може да се приеме, че е изпълнено задължението за възстановяване на предишната работа. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 12.01.2011 год. по гр. дело №1617/2010 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правноирелевантни, тъй като не обуславят крайното решение. Това е така, защото въззивният съд е приел, че едновременно с възстановяването на ищеца на предишната работа работодателят отново е прекратил трудовия договор. По тази причина не е имало и задължение за допускане до изпълнение на работата.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не се направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.01.2011 год. по гр. дело №1617/2010 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.