ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 405
София, 29 март 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1326 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 29.04.2011 г. по гр.д. № 5778/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 04.12.2009 г. по гр.д. № 15954/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 255 ГПК (отм.).
Недоволни от решението са касаторите К. С. К. и С. М. К., представлявани от адв. Пл. М. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за интереса на длъжника да установи възникването на основание да държи ревандикирания имот след влизането в сила на решението по равандикационния иск, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], София, представляван от юрк. Г. Г. я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като дори да се приеме, че наемно правоотношение е възникнало, то в последствие е прекратено.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са държали имота без основание, но като са заплатили предложената от ответника наемна цена те са приели с конклудентни действия предложението му за сключване на наемен договор, който обаче е прекратен по-късно с предизвестие от наемодателя.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд (в представените тълкувателни решения са решени други правни въпроси) нито се разрешава противоречиво от съдилищата (съдебна практика в обратен смисъл не е представена). Той няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че длъжникът има интерес да установи с иск по чл. 255 ГПК (отм.) съществуването на материално право, което изключва изпълнението на притезанието на кредитора. Евентуалното възникване на такова право е без значение, ако до приключване на съдебното дирене то е прекратено и следователно вече не съществува.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 29.04.2011 г. по гр.д. № 5778/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.