4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 02.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1187 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.М. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 04.08.2010 год., по в.гр.д.№ 563/2010 год., с което при условията на чл.271, ал.1 ГПК е отхвърлен предявеният от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу [фирма], гр.Ц. иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 18048 лв., обективирана във фактура № 29/ 17.06.2008 год. и фактура № 30/11.07.2008 год. и представляваща неплатена цена по устен договор за изработка на СМР – направа на част от покрива на сграда върху изградена бетонова конструкция и стойността на вложените строителни материали, закупени от ищеца извън договореното, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба – 12.06.2009 год. до окончателното и плащане.
В останалата част, с която е оставено в сила решение № 111 от 11.01.2010 год., по гр.д.№ 49/2009 год. на Царевския районен съд и е отхвърлен, като неоснователен предявения от [фирма], гр. Ц. насрещен иск за сумата 10 800 лв., поради недължимост на плащането и, материализирано във фактура № 28/ 20.05.2008 год., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба решението, поради отсъствие на касационна жалба, е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.264, ал.2 ГПК и на съществените процесуални правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първоначалното му твърдение е, че „по аналогични на разгледания от М. казус е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил.” Като израз на визираното противоречие са посочени решение на V-то г.о. на ВКС № 1100 от 04.07.2003 год., по гр.д.№ 1876/2002 год. и решение № 677/ 20. 10.2008 год., по т.д.№ 300/2008 год., на ІІ-ро т.о..
В тази вр. са наведени и доводи, свързани с възприетото в трайната съдебна практика разбиране относно начините за установяване на некачествено извършеното строителство, като са възпроизведени отново и оплакванията от касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, предвид недопустимо извършеното с обжалвания съдебен акт смесване на съотношението между гаранционна отговорност за недостатъци по чл.20 от Наредба № 2/2003 год. и общата отговорност по ЗЗД, както и за съществуващо вътрешно противоречие в решаващите мотиви на въззивния съд и кредитирани недостоверни свидетелски показания.
В допълнително депозирано изложение вх.№ 8627/26.10.2010 год. конкретизираните от касатора правни въпроси, по отношение на които е поддържан селективния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са следните: „ Дължи ли се заплащане на цената по двустранно подписани от страните фактури, когато са налице допълнително фактически извършени работи, извън договорената стойност и обем на съответните СМР?” и „ Следва ли да се приеме, че са налице фактически извършени допълнителни СМР на обекта, ако страните не са подписали допълнително анекс и протоколи, съгласно договора, а тези СМР се установяват при съобразяване описаните етапи на строителството, строителните книжа и съдебно- техническата експертиза?”.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по наведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
Съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен и се предпоставя от наличие на разрешен от въззивния съд конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите правни изводи, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явява значим за крайния правен резултат по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Според постановките в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, с които ясно е разяснено вложеното от законодателя съдържание в понятието материално правен или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, в тежест на касатора е да обоснове достъпа до касационен контрол, чрез изрично поставяне на този конкретен и специфичен за разгледания правен спор въпрос на материалното и/ или процесуално право, включващ се в предмета на спорното правоотношение и обусловил неговия краен изход.
Следователно обстоятелството, че в настоящето производство поставените от касатора въпроси, така както са формулирани, не са свързани с тълкуване или противоречиво прилагане на въведена конкретна правна норма от процесуалния или материален закони, а с преценката на решаващия съд относно установените, въз основа на събрания доказателствен материал, факти по делото, каквито са тези за обема на договорените и фактически извършени от изпълнителя СМР и начина на тяхното установяване, е достатъчно, за да обоснове правен извод, че същите тези въпроси са от значение за правилността на обжалвания съдебен акт, но не попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, а това въобще изключва наличието на процесуална възможност за касационната инстанция да извърши преценка за съответствие на даденото им от БОС разрешение със съдебната практика- задължителна или каузална.
Отделен в тази вр. е въпросът, че доколкото цитираните от жалбоподателя влезли в сила решения на отделни състави на ВКС, създадени при действието на отменената процесуална уредба на касационното производство, нямат задължителен характер, то недоказан е и селективният критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията в т.2 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, същият визира само задължителната практика на касационната инстанция, свързана с пряката и тълкувателна дейност – ППВС, ТР на ОСГК на ВКС, ТР на ОСТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК съдебни решения на отделни състави на ВКС, на каквито страната не се е позовала.
Що се касае до твърдението, че въззивният съд е кредитирал недостоверни свидетелски показания, то освен, че тази преценка е суверенно право на инстанцията, разгледала по същество възникналия правен спор, тя е от значение за процесуалната законосъобразност на обжалваното решение, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала направените деловодни разноски за настоящата инстанция, поради което не следва да и бъдат присъждани такива – арг. от чл.78, ал.2 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280 ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от № VІ- 55 от 04.08.2010 год., постановено по възз.гр.д.№ 563/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: