4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
С. 29.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1123/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Б. чрез настойника й Й. К., С. С. С., М.-С. С. К., Ц. К. С., Д. Р. С.-Х. и Р. Р. С., подадена от пълномощника им адв. Д. Д., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, ГК, № 401 от 18.11.2014г. по в.гр.д. № 589/2014г., с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд, № 40 от 14.07.2014г. по гр.д. № 1772/2013г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против „Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост” [населено място] искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ответникът по касация „Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост” [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника адв. И. Ж. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от К. С. Б., С. С. С. и М.-С. С. К. против „Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост” [населено място] искове с правно основание чл. 59 ЗЗД въззивният съд е приел, че реституираната на ищците сграда, се е ползвала за нуждите на училището до края на учебната 2006/2007г., видно от свидетелските показания, който период не е включен в процесния. В сградата, собственост на ищците, е бил разположен междуучилищен център и в нея са се намирали стругове на училището до 2007г., след което струговете са изнесени от сградата и през 2008г е преустановено ползването й за нуждите на училището. От момента на изнасяне на струговете нито учителите, нито учениците са имали достъп до сграда, тя е била заключена, като по този начин е била охранена безопасността на учениците предвид факта, че сградата се е рушала. Не е установено дали директорката на гимназията е имала ключ за сградата. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че при липса на ползване на сградата от страна на ответното училище през периода 2008-2013г., предявените искове следва да бъдат отхвърлени без да е необходимо обсъждането на останалите предпоставки на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси: „има ли значение начинът на ползване от лицето, което държи един имот без основание, по отношение правото на легитимиралия се собственик да получи обезщетение за лишаването му от правото на ползване”; „има ли значение изобщо фактът на реализирано ползване от страна на държателя без основание, ако с поведението си същият е възпрепятствал възможността собственикът да получи и упражнява правото си на владение и ползване” и по процесуалноправните въпроси: „следва ли да се поставят в доказателствена тежест на ищците по иск за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот други факти и обстоятелства освен тези, с които се установява правото на собственост, обстоятелството, че вещта се държи от друг и размера на претендираното обезщетение” и „възлагането на събиране на доказателства за правноирелевантни за спора обстоятелства прави ли тези факти релевантни за същия спор”. За установяване на противоречива съдебна практика представят решение № 42/2009г. І т.о. ВКС с което е прието, че „обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи, съгласно неговото счетоводство, е правно ирелевантен, доколкото е установено, че ответникът е владял и ползвал без правно основание целия процесен имот…”; решение № 204/2013г. ІІ т.о. ВКС и с което съдът е приел, че „лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл.59, ал.1 ЗЗД всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правноирелавантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Такива държателят на чужда вещ без правно основание винаги би могъл да получи, като я отдаде под наем, тъй като правото на собственост не е условие за действителността на наемния договор. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставено в зависимост от волята на това лице дали да реализира ли не доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца се е намирала в държане на ответника, без той да има основание за това. По този начин собственикът е бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице обедняване.”; и решение № 428/14г. ІV г.о. ВКС в което е даден отговор на материалноправния въпрос за правното действие на решението за обявяване на смърт по отношение на третите лица.
ВКС намира, че поставените материалноправни въпроси не са от значение за решаването на делото, тъй като съдържат условие /реализирано ползване от страна на държателя, възпрепятстване възможността собственикът да получи и упражнява правото си на владение и ползване/ което не е прието за установено от съда. В. съд е приел, че ответникът не е ползвал процесната сграда през исковия период, не е установено и дали директорът е имал ключ от нея, а първоинстанционният съд, към чиито мотиви въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК е приел, че не е било необходимо да се извършва въвод във владение тъй като ответникът не е лишил ищците от възможността да ползват реституираната сграда, не е извършвал действия, с които да им пречи или да ги забавя да реализират ползи от нея, а самата сграда видно от свидетелските показания и съдебно-икономическата експертиза е много стара, с рушащ се покрив, опасна, неподдържана и необитаема. Първите две от представените решения за установяване на твърдяното противоречие с практиката на ВКС се отнасят до случаи, при които е установено, че ответникът е владял и ползвал без правно основание процесния имот. Третото от представените решения също не установява твърдяното противоречие, тъй като постановените от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК имат задължителна сила в тълкувателната си част, в която съдът дава отговор на материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване по това дело е неотносим към поставените въпроси по настоящото дело.
Относно поставените процесуалноправни въпроси не е обосновано нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е представена съдебна практика. Не са изложени съображения и в каква връзка се поставят въпросите, тъй като нито в доклада по делото, нито в решението, в доказателствена тежест на ищците са възложени други факти и обстоятелства извън правнорелевантните по чл. 59 ЗЗД. За да отхвърли исковете съдът не е приел за установено твърдението на ищците, че през процесния период имотът е бил в държане на ответника, което е възпрепятствало ищците да го владеят и да събират граждански плодове от него.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 300 лв. съобразно представеното пълномощно за адв. С. Ж..
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, ГК, № 401 от 18.11.2014г. по в.гр.д. № 589/2014г.
ОСЪЖДА К. С. Б., С. С. С., М.-С. С. К., Ц. К. С., Д. Р. С.-Х. и Р. Р. С., да заплатят на „Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост” [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: