4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 03.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1134 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 364 от 30.06.2010 год., по т.д.№ 208/2010 год., с което е обезсилено решение № 106 от 29.01.2010 год., по т.д.№ 2149/2008 год. на Софийски градски съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.270, ал.3 ГПК и на материалния закон – чл.195, ал.1 и ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.193 ЗЗД.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с предпоставките за наличие на произнасяне по непредявен иск е в противоречие с трайно установената практика на ВКС, а значимият за решаващите правни изводи на въззивната инстанция въпрос на процесуалното право, свързан със срока за изменение на иска при търговските спорове е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие са посочени решения на отделни състави на ВКС: № 1185/20.10.2008 год., по гр.д.№ 3818/2007 год. на ІV-то г.о. и № 1224/25.10.1999 год., по гр.д.№ 550/1999 год. на ІV-то г.о..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е отхвърлена предявената от [фирма], гр.София срещу касатора, като ответник, искова претенция за сумата 28 600 лв. въззивният съд е счел, че предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства и заявен петитум, същата следва да се квалифицира като такава по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.87 ЗЗД- за връщане на дадените суми на отпаднало основание, обусловено от разваляне на сключения между страните договор за продажба на МПС № 201/12.08.2006 год., поради което произнасянето на първоинстанционния съд по иск с правно основание чл.195, ал.1 пр.1 ЗЗД, с какъвто не е бил надлежно сезиран, е недопустимо.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в обжалвания съдебен акт се налага извод, че първият от поставените от касатора въпроси на процесуалното право, като обусловил крайния правен резултат по делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
По отношение на същия е неоснователно позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Застъпеното в цитираното решение № 1185/20.10.2008 год., по гр.д.№ 3818/ 2007 год. на ІV-то г.о. становище, според което произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, което се поражда от различен от твърдяния с исковата молба фактически състав, а неправилна правна квалификация на предявения иск, когато при съобразяване фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, като основание на предявения иск, приложи различна от приложимата правна норма е в пълно съгласие с възприето от въззивния съд разбиране, че при изложените от ищеца твърдения за наличие на договорно правоотношение между страните, основано на договор за продажба на лек автомобил, който впоследствие е развален с едностранно волеизявление на кредитора, поради длъжниково неизпълнение, след даден подходящ срок за изпълнение и заявено искане за връщане на платената по този договор цена, поддържаното твърдение за неотстранен „скрит недостатък” на продадената вещ, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове правен извод за предявен по реда на чл.195, ал.1 ЗЗД редхибиторен иск, който има различна правна характеристика и фактически състав от този по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, на който [фирма], гр.София се позовава.
Не обосновава твърдяното противоречие и възприетото в решение № 1224/99 год., по гр.д.№ 550/99 разрешение.
Със същото, при действието на ГПК/ отм./, е разрешен въпросът на процесуалното право, свързан с правомощието на въззивния съд валидно да се произнесе по заявено от ищеца в хода на делото, но недопуснато от първоинстанционния съд изменение на иска, предявен първоначално като евентуален, а впоследствие – като главен, но и все при взаимно изключващи се в исковата молба обстоятелствена част и петитум, без да бъде приложено своевременно процесуалното правило на чл.100, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК/ отм./, а не такъв е разглежданият случай.
Следователно изводите на съответните съдебни състави за недопустимост на постановените решения, като изградени въз основа на конкретни факти и обстоятелства по отделните съпоставяни дела, а не различно приложение на процесуалния закон, не сочат на изискуемата се от т.2 на чл.280, ал.1 ГПК идентичност, което изключва и основателността на твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото задължението на съда да се произнесе по предявения иск в границите очертани от ищца с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, е изяснено по задължителен за съдилищата начин с ППВС № 1/85 год. и ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, касаещи диспозитивното начало в процеса и последиците от неговото нарушаване, то дори и да съществува противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, същото би било ирелевантно, предвид основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, което не е въведено от жалбоподателят.
Що се касае до втория формулиран от касатора процесуалноправен въпрос, той макар и значим правен въпрос, е неотносим към крайния решаващ извод на въззивния съд за недопустимост на предявения иск, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 364 от 30.06.2010 год., постановено по т.д. № 208/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: