5
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София,17.10.2013 год.
Вероника Имова – и.ф. на председател на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах подаденото чрез адв. С. И. от Адвокатска колегия – гр. варна искане на осъдения Р. П. Й., с вх. № 14036 на ВКС от 09.10.13 г.,
Установих:
Във ВКС е постъпило искане с вх. № 2305/01.10.2013 г., за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на касационното производство по наказателно дело № 857/2013г. на І н.о. на ВКС и за отмяна на постановеното по същото дело решение № 300 от 09.09.2013 год., с посочено правно основание по чл. 422, ал. 1 т. 5, вр. чл. 354 ал. 5 НПК. В изпълнение на изискванията по чл. 424, ал. 2 НПК искането е изпратено на съответния първоинстанционен съд – Окръжен съд гр. вВарна за комплектоване с материалите по нохд № 527/2008 г. по описа на същия съд и за администрирането му пред ВКС.
С писмо изходящ № 8687 от 08.10.2013 г. на ОС – гр. Варна искането за възобновяване, ведно с посоченото дело и приложенията към него, е изпратено на ВКС и заведено под цитирания по-горе входящ № 14036 от 09.10.2013 г.
Процесуалното развитие на производството по нохд № 527/2008 г. по описа Окръжен съд – гр. Варна, приключило с касационно решение по наказателно дело № 857/2013г. на І н.о. на ВКС, не сочи на допустимост на искането за възобновяване с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 354, ал. 5 НПК, поради следното:
Делото е разглеждано четири пъти от състави на ВКС по реда на редовното касационно обжалване на съответно постановените от въззивната инстанция въззивни решения. При четвъртото му разглеждане от касационната инстанция, след други три отменителни решения на състави на ВКС, както следва: 1/. решение № 557 от 17.12.2009 г. по н.д. № 527/2009 на І н.о.; 2/. решение № 340 от 01.07.2010 г. по н.д. № 271/2010 г. на І н.о. и 3/. решение № 401 от 18.01.2011 г. по н.д. № 1980/2011 г. на ІІ н.о.), с решение № 300 от 09.09.2013 г. по н.д. № 857/2013 г. на ВКС, І н.о. е оставено в сила въззивно решение № 4 от 14.03.2012 г., по внохд № 53/2012 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас (за пояснение – междувременно е променена подсъдността на делото от Апелативен съд гр. Варна – на Апелативен съд гр. Бургас, съгл. чл. 43, т. 3 НПК).
С решението на Апелативен съд – гр. Бургас е изменена първоинстанционна присъда № 31 от 13.03.2009 г. по нохд № 527/2008 г. на Окръжен съд – гр. Варна само в частта за наложеното на подсъдимия Р. П. Й. наказание за извършено престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, като същото е намалено по размер от девет години лишаване от свобода на пет години лишаване от свобода, а в останала част присъдата е потвърдена.
В случая, при касационната проверка на обжалваното въззивно решение не са установени други касационни основания за изменение съдържанието на проверявания съдебен акт относно приетите за установени фактически констатации или относно правната квалификация. ВКС не е приложил правомощия на въззивна инстанция в производството по реда на чл. 354, ал. 5, предложение второ НПК. Няма променен по съдържание въззивен съдебен акт в резултат на касационната проверка, който да е различен от първоинстанционната присъда. Намаляването на наложеното на Р. П. Й. наказание лишаване от свобода не е свързано с промяна на правната квалификация на деянието, а с индивидуализацията на наказанието, при отчитане превеса на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства; чистото съдебно минало на подсъдимия; продължителния период на воденото срещу него наказателно производство. По императива на закона касационното производство по наказателно дело № 857/2013г. на І н.о. на ВКС е четвърто по ред и е окончателно. В неговата окончателност се изчерпва процесуалното значение на реда, по който е проверено въззивното решение, тъй като с постановеното касационно решение не е променено неговото съдържание.
Със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обн. в ДВ, бр. 93 от 2011 г., е създадена нова ал. 5, предл. второ на чл. 354 НПК. Законодателната промяна има за цел ускоряване на наказателния процес с въвеждане на задължение за окончателно решаване на делото от върховната съдебна инстанция, в случаите, след двукратно предходно връщане на делото за решаване от въззивния съд. Тази цел обслужва едно от основните начала на наказателния процес – за приключването на делата в разумен срок, който е стандарт за справедлив процес. Законовата промяна поставя императив за окончателно произнасяне от ВКС с решение, когато делото е предмет на трета касационна проверка – задължение, което логически доведе и до законодателното отпадане, само в този случай, на ограничението ВКС да се произнася и по необоснованост, довела до неправилно прилагане на закона. Само в тази хипотеза ВКС може да се произнесе и по установените от предходните инстанции фактически положения, да ги променя или да установява нови констатации при постановяване на крайния си съдебен акт, което би довело за първи път в развитието на инстанционното производство на наказателното дело до съществена промяна в съдържанието на проверявания въззивен съдебен акт, засягаща и фактите, и/ или правото.
В мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (№ 154-01-95 от 02.09.2011 г., 41-вото НС) специално внимание се обръща на решение от 07.01.2010 г. по делото „Пенев срещу България” (жалба № 20494/04) на Европейския съд по правата на човека, с което е оспорена компетентността на ВКС като последна инстанция по правото, предоставена му с действащата разпоредба на чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК да измени обжалвания съдебен акт по отношение на възприетата правна квалификация и да приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без да е налице съществена промяна в обстоятелствата на обвинението. ЕСПЧ е приел, че е нарушен чл. 6, ал. 3, б. „а” и б. „б”, вр. ал. 1 от ЕКПЧОС, щом като изменението на обвинението, макар и само по приложимия закон, в по-леко наказуем състав, се извършва за първи път с касационното решение. Според този стандарт, подсъдимият е лишен от правото да проведе защитата си срещу преквалификацията на деянието пред по-горен съд. В отговор на цитираното решение на ЕСПЧ националният законодател със ЗИД на НПК, обн., ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г. изменени и допълни нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК като разшири възможността за възобновяване на наказателното дело с въвеждане на контрол върху касационни решения, постановени по чл. 354, ал. 2, т. 2 и по ал. 5, предл. второ, НПК, когато са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 – 3 НПК. При упражняване правомощието по чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК касационната инстанция изменява присъдата, когато се налага да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление, при установените по делото фактически положения от предходните две инстанции. При решаване делото по реда на чл. 354, ал. 5, предл. второ НПК, действайки като трета по ред касационна инстанция, ВКС може за първи път при тази проверка да отмени или измени новата въззивна присъда или решение и да постанови решение с ново съдържание по фактите и/или по правото, вкл. да осъди оправдан подсъдим, да оправдае осъдения, или да наложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за такова престъпление.
Упражняването от ВКС на всяко от тези правомощия в касационното производство налагаше създаване на вътрешноправно средство за защита за последващ съдебен контрол върху променените по съдържание съдебни актове от последната инстанция, защото при условията на редовен инстанционен контрол в тристепенната национална процесуална система за разглеждане на наказателните дела, проверката им не би била възможна. Със законодателната промяна в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е постигната необходимостта от вътрешноправно средство за защита чрез института на възобновяването и срещу касационни решения на ВКС.
Тази възможност е отстъпление от принципното положение, че при възобновяването на наказателни дела с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, предмет на проверка могат да бъдат само непроверените по касационен ред съдебни актове от кръга по чл. 419 НПК. Като изключение от това правило за допустимост на възобновяването на наказателни дела е предвиден „квазикасационен контрол” и по отношение на касационните решения по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5, предл. второ НПК.
Анализът на систематичното място на двете разпоредби – чл. 354, ал. 2, т. 2 и чл. 354, ал. 5, предл. второ НПК, намиращи се заедно в основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, както и съдържанието на законодателната воля, изразено при обсъждането на законопроекта, водят до единствения извод, че проверката на тези решения чрез извънредния способ на отмяна е допустима само, когато с решението си третата и последна инстанция за първи път е постановила промяна на фактите и/ или на правото, и срещу която промяна осъденият, поради липса на правно средство за защита, не се е защитил по реда на редовния инстанционен контрол на съдебните актове. По аргумент на обратното, при положение че ВКС не е извършил преквалификация на деянието за първи път, нито е изменил фактическите положения, приети от въззивната инстанция, или е упражнил въззивни правомощия, само с цел да провери доводите на страните относно доказателствената дейност на съда и в резултат на проверката не е променил фактическите констатации и/или правните изводи в проверявания въззивен съдебен акт, няма правно основание за възобновяване на касационните дела по посочения по-горе ред.
Ако нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК се тълкува разширително, т.е. ако се приеме, че всички касационни решения, постановени по реда на чл. 354, ал. 5, предл. второ НПК подлежат безусловно на контрол по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, освен че тълкуването на закона ще бъде несъответно на вложеното в него съдържание при приемането му, ще се нарушат и основни конституционно признати права на гражданите и на страните в процеса (спр. чл. 56 от Конституцията на РБ). В съответствие с конституционния правов ред, равенството на гражданите е прокламирано и в наказателния процес, където, в чл. 11 НПК са предвидени равни права на страните в съдебното производство. Тези принципи ще бъдат винаги нарушени, ако само в зависимост от броя на касационните проверки, а не от съдържанието на касационното решение, гражданите – страни по делото ще получат различна по обем защита от висшата инстанция. В случаите, когато с касационното решение не са приети други изводи, различни от направените в проверяваната въззивна присъда или решение, страните в касационното производство трябва да бъдат еднакво поставени пред закона, както, ако делото се е развило само веднъж пред ВКС по касационна проверка, така и когато делото е протекло при условията на трета касационна проверка, но без промяна в съдържанието на проверявания съдебен акт.
Конституционният съд в своята практика последователно е подчертавал изключителната важност на правото на защита на гражданите, включително и на инстанционна защита в рамките на производството пред съд, в системата от основни конституционни права. (спр. Решение № 3 от 1994 г. по по к.д. № 1 от 1994г., Решение № 11 от 1998 г. по к.д. № 10 от 1998 г. , Решение № 4 от 23.02.2001 г. на КС на РБ по конст. д. № 15/2000 г.).
Следователно, възобновяване в горепосочените две хипотези е допустимо само при изцяло или частично нов по съдържание съдебен акт на касационната инстанция, след постановяването на който осъденото лице следва получи възможност за ефективна защита, в съответствие с принципите на ЕКПЧ. По този начин ще бъде гарантирано правото му на справедлив съдебен процес, посредством възможността да иска възобновяване и проверка на акт, който по съществото си не е бил предмет на съдебен контрол.
С оглед на всичко изложено дотук, подаденото чрез адв. С. И. от Адвокатска колегия – Варна искане на осъдения Р. П. Й. се явява недопустимо и следва да се върне, поради което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване пред Върховния касационен съд на наказателно дело № 857/2013г. на І н.о. на ВКС, с правно основание по чл. 422, ал. 1 т. 5, вр. чл. 354, ал. 5 НПК.
Делото с искането да се върне на Окръжен съд – Варна.
Да се уведомят осъденият Р. П. Й. и защитата – адв. С. И. – на адресите, посочени в искането.
И.Ф. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
ВЕРОНИКА ИМОВА
Е.В.