О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
С. 06.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 6917 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е образувано въз основа на подадената частна жалба от [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителните директори Х. и Д., чрез процесуалния представител адвокат Ч. против определение от 18.01.2014г. по гр.д.№ 593 по описа за 2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е обезсилено разпореждане от 10.05.2013г. по ч.гр.д.№ 1338/12г. на Районен съд Дупница за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълните лен лист срещу [фирма] и вместо това е постановено да бъде оставено без разглеждане искането на [фирма] [населено място] за допускане на незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 10.05.2012г. по ч.гр.д. № 1338/12г.на Д.,като е обезсилен издадения изпълнителния лист от 10.05.2012г. Жалбоподателят счита обжалвания акт за недопустим, постановен при допуснати съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на препис от подадената от противната страна частна жалба.Отделно счита обжалвания акт и за неправилен поради несъобразяване на разпоредбата на чл.636 ал.6 т.3 от ТЗ, позволяваща индивидуално принудително изпълнение при стартирана процедура по универсално. Счита, че се касае до вземането по договор за банков кредит № BL 12006 от 12.02.2008г.е парично такова, което е обезпечено с имущество на трети лица – договорна ипотека, като ипотекирания имот и семейна имуществена общност. К. желае обжалвания въззивен акт да бъде отменен, а делото върнато със задължителни указания депозираната от [фирма] частна жалба да бъде връчена на [фирма]. Като евентуално прави искане и за решаване на въпроса по същество с отхвърляне на подадената жалба.
Като основание за допустимост се позовава на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпрос, касаещ приложението на чл.636 ал.6 т.3 от ТЗ, за допустимостта за образуване на нови съдебни производства след датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелността, който счита, че се разрешава противоречиво от съдилищата. Позовава се на Определение № 950 от 21.03.2012г. по ч.гр.д.№ 828/12г.на ПОС
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от [фирма], с който се оспорва нейната редовност /поради липса на представено пълномощно за адвокат Ч./ и нейната основателност. Счита постановения съдебен акт за правилен и че същия следва да бъде потвърден.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за недопустима поради следното :
[фирма] е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу [фирма] въз основа на договор за банков кредит № BL 12006 от 12.02.2008г. Образувано е ч.гр.д. № 1338/12г.на Д. и такава заповед е издадена, а въз основа на нея и изпълнителен лист.Тези действия са предприети след като с решение от 6.06.2011г.по т.д.№ 32/11г.на КОС е открито производство по несъстоятелност на [фирма], където вземанията на [фирма] /включително и процесното/ са приети от синдика. Като е констатирал това обстоятелство, въззивният съд се е позовал на чл.636 ал.6 от ТЗ и е посочил, че е недопустимо провеждане на индивидуално принудително изпълнение при стартирана процедура по универсално такова, е обезсилил разпореждането на РС Дупница за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, оставил е без разглеждане искането и е обезсилил издадения изпълнителния лист от 10.05.2012г.
При тези данни следва да се посочи, че изложените в частната жалба доводи на [фирма] не могат да бъдат обсъждани, защото жалбата е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно приетото в т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014г.по т.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. В цитираното решение е обяснено, че по съществото си заповедното производство е двуинстанционно и съгласно чл.274 ал.4 от ГПК изобщо не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в това производство определения, включително и преграждащите /каквото е процесното/. Основание за обжалваемост не може да бъде изведено и от нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, съгласно която подлежат на касационно обжалване определения, даващи разрешения по същество на други производства. Заповедното производство не е „друго производство” по смисъла на закона, защото е уредено като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковия процес.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената частна жалба от [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявана от изпълнителните директори Х. и Д. против определение от 18.01.2014г. по гр.д.№ 593 по описа за 2013г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.