3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 05.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 23 март, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №899/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Митница-Б.-гр.Б. срещу решение № V-80/03.06.2011 г. по в.гр.д. №657/11 на БОС, с което е потвърдено първоинстанционното решение №127/21.02.2011г на РС- [населено място], с което е установено по иск по чл.124 ал.4 от ГПК на [фирма] –гр. Б. срещу жалбоподателя , че декларацията от страна на ищеца относно вида на акцизната стока не носи подписа на управителя на ищцовото дружество С. Р. К..
Излагат се доводи и оплаквания за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че оспорената по исков ред като неавтентична декларация за вида на акцизната стока е подадена във връзка с регистрацията на ищцовото дружество на основание чл.57б ЗАДС като търговец с акцизна стока. В последствие дружеството е било снето от регистрация като такова. За периода, за което е било регистрирано по ЗАДС дружеството е заплащало акциз , връщането на който е предмет на спора по адм.дело №1326/09 на Адм.съд-гр.Б..Ето защо и доколкото в това съдебно производство, ищецът е пропуснал в срока по чл.193 от ГПК да оспори автентичността на процесната декларация, то е налице правен интерес на ищеца от иск по чл.124 ал.4 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК са изложени основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: за правния интерес от оспорването на частен документ представен в административното производство, инициирано от страната, която го е представила, при положение, че това производство е приключило с влязъл в сила акт в полза на същата страна, както и за правния интерес от оспорване на частен документ изходящ от юридическо лице, в който не е посочено, кой го подписва.
Твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че така формулираните въпроси не отговарят на тях. Правната воля на решаващия съд относно наличието на правен интерес и допустимост на иска се основава на висящността на спора по адм. дело №1326/09 на Адм.съд-гр.Б. с предмет обжалване на отказа на Началника на Митница Б. да върне акциза заплатен от ищцовото дружество за периода, в който е бил регистриран по ЗАДС. Доколкото именно в това съдебно производство ищецът е пропуснал срока по чл.193 от ГПК да оспори автентичността на процесната декларация, то според съда е налице правен интерес на ищеца да стори това посредством иск по чл.124 ал.4 от ГПК. Следователно изходът на спора по въпроса за правния интерес от защитата на ищеца чрез установителния иск по чл.124 ал.4 от ГПК не е в зависимост от отговора на поставените от жалбоподателя въпроси, които са ирелевантни за самия спор и не обуславят произнасянето на съда по него. С оглед изложеното липсва формулиран правен въпрос, обуславящ изхода на спора, което само по себе си е пречка за допускане до касация, съгласно цитираното по-горе ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-80/03.06.2011 г. по в.гр.д. №657/11 на БОС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: