Определение №241 от 5.4.2012 по търг. дело №703/703 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 05.04.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 23 март, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №703/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.А. срещу решение №495 от 06.04.2011 г. по в.гр.д. №271/11 на ПОС, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 06.12.2010 г. на РС-Асеновград по гр.д. №629/10, с което касаторът е осъден да заплати на А. Ч. А. сумата от 9 037 евро със законните последици- по частичнопредявен иск за неустойка за забавено изпълнение по предварителен договор за покупко-продажба и за възлагане на строителство от 21.10.2006 г. като е извършено съдебно прихващане с насрещна искова претенция до размера на 5 121,08 евро. Излагат се доводи и оплаквания за неправилно приложение от въззивния съд на материалния закон- чл.114 ал.4 от ЗЗД, относно началната дата, от която започва да тече погасителната давност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
Ответната страна в писмения отговор изразява становище за липса на соченото от касатора основание за допускане до касация, а по същество на касационната жалба, счита същата за неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че между сраните действа предварителен договор за покупко-продажба и за възлагане на строителство от 21.10.2006 г., по силата на който [фирма]-гр.А. като изпълнител се е задължил да изгради в степен на завършеност и да предаде на ищеца-възложител съответния апартамент до 10.06.2006 г. като му прехвърли и правото на собственост в 15 дневен срок от датата на заплащане от страна на възложителя на втората вноска от уговореното възнаграждение. Това свое задължение възложителят е изпълнил на 22.11.2006 г. като в 15 дневен срок от тази дата ответникът е следвало да му прехвърли собствеността върху готовия обект. Вместо това прехвърлянето на правото на собственост е станало едва на 12.06.2009 г., видно от приетия като доказателство нотариален акт. При това положение и с оглед наличната неустоечна клауза в самия договор, предвиждаща при забава от страна на изпълнителя на задължението му да предаде готовия обект в уговорените срокове, да се дължи неустойка в размер на 2 на сто от уговорената продажна цена за всеки просрочен месец, съдът е преценил иска като основателен. Същият не е уважил възражението за изтекла частично тригодишна погасителна давност върху дължимата неустойка като се е позовал на разпоредбата на чл. 114 ал.4 от ЗЗД, според която давността за вземането за неустойка започва да тече от последния ден, за който се дължи неустойката. С оглед тази разпоредба, въззивният съд е приел, че началният ден, от който започва да тече давностният срок е датата на прехвърлянето на собствеността върху обекта на договора от изпълнителя на възложителя- 12.06.2009 г., поради което от тази дата до датата на завеждане на исковата молба в съда на 02.06.2010 г. тригодишният давностен срок не е изтекъл.
В самата касационна жалба са изложени основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора: за началната дата, от която тече неустойката за забава, според клаузата в т. 18.2 от процесния договор, следва ли при предявен частичен иск за неустойка да се уточни и периодът, за който се търси частично неустойка и дали според съдържанието на процесния договор за изпълнение на задълженията по него следва да се приеме приемането на обекта с акт обр.15 или самото прехвърляне на собствеността върху него на възложителя.
Твърди, че по тези въпроси има противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС , както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че така формулираните въпроси не отговарят на тях. С оглед правна прецизност следва да се отбележи, че два от така формулираните въпроси са по тълкуване съдържанието на конкретния договор и в този смисъл не представляват правни, т.е. такива по тълкуването и приложението на конкретна правна норма, този за това, дали при частичен иск за неустойка следва да се уточни периодът на частичната претенция в случая не обуславя крайните изводи на съда: за липсата изобщо на изтекла погасителна давност за цялото вземане. Това е така, тъй като за да формира решаващата си воля относно наведеното възражение за погасяване по давност на процесното вземане за неустойка материализирана в обжалваното съдебно решение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 114 ал.4 от ЗЗД, според която давността за вземането за неустойка започва да тече от последния ден, за който се дължи неустойката като е приел в съответствие със задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК /Р №292 от 16.12.2009 г. по т.д. №292/2009 г. на ТК, ІІ т.о. на ВКС/, че при изпълнение на главното задължение обезпечено с неустойката за забава, то давността, съгласно чл.114 ал.4 от ГПК започва да тече от тази дата, поради което от нея до датата на завеждане на исковата молба в съда тригодишният давностен срок не е изтекъл за вземането за неустойка за целия период на нейната дължимост.
С оглед изложеното и съгласно становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да е обуславящ изхода на конкретния спор само по себе си е основание за недопускане до касация, поради което такава не следва да се допуска по отношение на обжалваното решение.

По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №495 от 06.04.2011 г. по в.гр.д. №271/11 на ПОС.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top