О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София 05.04.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1149/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение от 13.05.2011 г. по гр. дело №284/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение №147 от 09.03.2011 г. по гр. дело №86/2011 г. на Кюстендилския районен съд и са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е незаконно, защото към момента на връчване на заповедта за уволнение ищцата е ползвала разрешен отпуск по болест и закрилата и по чл.333, ал.1, т.4 КТ не е преодоляна.
Ответницата по касационната жалба И. Л. Й., [населено място], [община], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали след като по делото са представени писмени доказателства, изходящи от него като работодател, чрез които се установява обстоятелството, че ищцата не е ползвала отпуск при връчването на заповедта за уволнение, то е било необходимо и събирането на гласни доказателства за същото обстоятелство. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 13.05.2011 г. по гр. дело №284/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея писменото удостоверяване от служители на работодателя на обстоятелството, че заповедта за уволнение е връчена преди да е започнало ползването на отпуск, представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, поради което няма доказателствена сила за това обстоятелство. Това е така, защото само признанието на неизгодни за издателя на такива документи факти съставлява доказателство съобразно правилото: “scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem”.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.05.2011 г. по гр. дело №284/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.