5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 06.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.10.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1162/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 601/ 23. 06. 2010 год., по в.гр.д.№ 1766/2009 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е осъден касатора, в качеството му на ответник по предявения иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ, да заплати на В. К. В. сумата 26 997.36 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 05.04.2007 год. застрахователно събитие по застраховка „каско” от 31. 01. 2007 год., сключена с ответното застрахователно търговско дружество – противозаконно отнемане на собствения и л.а. „БМВ” модел „328СІ”, с ДК № СА 56-90КА , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.02.2008 год. до окончателното и изплащане, като в негова тежест са възложени и деловодните разноски от 6 500 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното възражение на касатора е срещу обосноваността на извода на въззивния съд за настъпил застрахователен риск по така сключения между страните застрахователен договор по застраховка „каско” – ”кражба” на процесното МПС, предвид събраните по делото доказателства съобщени „неверни данни” по см. на р.ІІІ, т.5 от ОУ на застрахователя.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Позовавайки се на „процесуалното поведение на въззивната инстанция”, което при допуснато във въззивното производство изменение в обстоятелствената част на иска е в противоречие с т.9 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и с ППВС № 6/68 год., касаторът поддържа, че въведените от процесуалния закон изисквания за достъп до факултативен касационен контрол на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК са доказани.
Според изложеното обстоятелството, че въззивната инстанция е ”уважила недоказан иск”, обуславя и наличие на противоречие в практиката на съдилищата по процесуалноправния въпрос, относно процесуалните изисквания за доказване на предявения иск, обективирано в решения на ВС: № 883/69 год. на ІІІ г.о. ; № 3372/59 год. на І-во г.о.; № 527/55 год. на ІV-то г.о..
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано със значимост на разрешените от въззивната инстанция материалноправни въпроси: „Дали задължението на застрахователя да заплаща обезщетение е естествено право, което винаги поражда задължение за плащане на такова обезщетение, освен в изключенията, предвидени с договора или се касае до договорно задължение, точно посочено в сключената сделка, както и кога може да се иска реалното му изпълнение?”; „Може ли, по реда на чл.79,ал.1 ЗЗД да се иска изпълнение на общо задължение, което не е уговорено в договор?”; „Може ли, застраховател да бъде задължен да изпълни нещо, като част от негово общо задължение, без да е уговорено в договор, че е покрито по условията на договора, т.е., че съставлява такова задължение?”; „От къде следва да произтича задължението, което следва да бъде изпълнено точно по см. на чл.79, ал.1 ЗЗД- от договор, в който изрично е предвидено, или от общ принцип?”
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, поддържайки отсъствие на изискуемите се от чл.280, ал.1 ГПК предпоставки- главна и допълнителни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно конституирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстнционен контрол, по критерия на чл.280, ал.1 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след анализ на събрания по делото доказателствен материал и въведените от страните доводи, е счел за доказани предпоставките на закона, обуславящи ангажиране отговорността на застрахователя по реда на чл.208, ал.1 КЗ до размера на присъдената сума.
Изложени са съображения, че макар и постигнатото между страните съгласие, обективирано в ОУ на застрахователя, въвеждащо ограничения относно заплащането на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие по сключения помежду им валиден договор за застраховка „автокаско” за лек автомобил „БМВ” модел „328СІ”, с ДК № СА 56-90КА , да е действително, то в тежест на застрахователя е да докаже настъпването им, съобразно определените от съконтрахентите условия, което в случая не е изпълнено.
При обосноваване на този извод решаващата инстанция се е позовала на приложените по делото фактури на [фирма], според които на процесния л.а. в периода след първото му противозаконно отнемане до датата на настъпване на новото застрахователно събитие „кражба” е извършен ремонт, както и на показанията на разпитаната по делото свидетелка за предприето от същата и ищцата съвместно пътуване по маршрута София- В., следващо датата на първото застрахователно събитие. Именно с оглед така установените факти за неоснователно е възприето възражението на ответника за инсцениране на повторната кражба на л.а. и за наличие на представени на застрахователя „неверни данни” по см. т.1.3 и т.1.5 от р.ІІІ на ОУ, обуславящи правото му да откаже да покрие загубите, или повредите на застрахованото МПС, съгласно т.1, р.ІІІ на същите.
Следователно от преценката на решаващите мотиви на обжалваното решение се налага правен извод, че в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване попада единствено формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, относим към доказването по ГПК/ отм./ и възложената доказателствена тежест в процеса по предявен иск с правно основание чл.208 , ал.1 КЗ.
По отношение на същия не е осъществен поддържания критерий за селекция, допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационния контрол, уреден по действащото ГПК като факултативен, а не задължителен.
Обстоятелството, че съдебната практика, по приложението на чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ е трайно непротиворечива и е в смисъла, възприет от въззивния съд, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, каквото е и становището, застъпено в цитираното решение № 527/55 год. , по гр.д.№ 963/55 год. на ІV-то г.о. , изключва да е налице противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите съдебни решения на касационната инстанция, приложени от касатора, като израз на визираното противоречие са неотносими, доколкото касаят правната характеристика и начина на преценка направено от страната съдебно или извънсъдебно признание, каквото по делото не е било предмет на обсъждане.
Другият процесуалноправен въпрос, свързан с момента в който е въведено изменение в обстоятелствената част на иска е фактически, поради което не попада в приложното поле на касационното обжалване, съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Дори, обаче, да се приеме, че свързан с приложението на чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ този въпрос на процесуалното право има обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд, то той не е разрешен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика – т.9 на ТР № 1/2001 год., според която пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявеният иск по страни, основание и петитум. Несъмнено е, че прибавянето на нов факт, който не води до промяна в първоначално заявеното от ищеца с исковата молба основание на иска, не се явява изменение на същия по см. на чл.116 ГПК/ отм./.
С останалите поставени от касатора въпроси, всъщност се оспорва законосъобразността и обосноваността на обжалваното решение, които пороци– относими към правилността на фактическите и правни изводи на решаващата инстанция и правилното приложение на материалния закон, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Само за прецизност следва да се посочи, че съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС аргументацията на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не се изчерпва с възпроизвеждане на законовия текст, както е процедирал касатора и това само по себе си е достатъчно, за да се отрече приложението му.
Или, доколкото произнасянето по значимия правен въпрос се предпоставя от непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или се налага поради необходимост да бъде изоставена създадената до момента от неточното прилагане на закона неправилна съдебна практика, или правилна, но възприета при различни, спрямо момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, обществено икономически отношения, то касаторът е следвало да конкретизира, която от тези хипотези има предвид, тъй като разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД не само е ясна и не съществува вътрешно противоречие, което да налага изясняване на съдържанието чрез корективно тълкуване, но по приложението и е налице трайна и непротиворечива практика на съдилищата, която няма необходимост да бъде променена.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да и бъдат присъдени такива , на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 601/ 23. 06. 2010 год. , постановено по в.гр.д.№ 1766/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: