О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№283
гр.София, 15.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 461/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на “К.” ООД, гр. Шумен срещу решение №231 от 15.12.2008г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.д. №378/2008 г., с което е уважен иска на “К.” ЕООД срещу дружеството касатор по чл.82 ЗЗД за сумата от 14 161.92 лв. представляваща обезщетение за претърпяна загуба, произтичащо от неизпълнение на договор от 30.01.1997г. за доставка на 2888кг. покалаена ламарина. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 1764.71 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът по касация “К.” ЕООД чрез адв.Г.Г. в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по съществото на касационната жалба – счита я за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
Варненският апелативен съд е разгледал иск по чл.82 във връзка с чл.79 ЗЗД и е приел, че доставената от ответника на ищеца ламарина по договор за продажба е с неотстраним дефект, защото появилите се ръждиви петна и падането на лаковото покритие / изработено от ответника по договор за изработка, с възложител ищеца/ са обусловени от неравномерното и некачествено обработване на основата на черната ламарина. Горното е обусловило лошото нанасяне на калаеното покритие и последващото му отлепване, независимо от дебелината. Прието е, че дефекта е скрит, съществувал е към момента на доставка на ламарината и не е по причина последващата термична обработка на консервните кутии, изработени от доставената ламарина. Направен е извод, че е налице пълно неизпълнение на договора за продажба, поради което ответникът – продавач дължи заплащане на претърпените от продажбата вреди, констатирани с протокол от 12.03.2007г., подписан от страните по делото и третото на спора лице “Д.” ООД, в качеството си купувач на консервните кутии, доставени му от ищеца по настоящото дело. Съдът не е уважил възражението на ответника за изтекла давност. Приел е, че исковете за обезщетения за вреди по чл.82 ЗЗД се погасяват с три годишна давност, съгласно чл. 111, б”б” ЗЗД.
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по следните съществени материалноправни и процесуално правни въпроси: 1. тежестта на доказване на факти, от които черпи права страната; 2. основаване на констатации и изводи на съда на недоказани факти и обстоятелства; 3.длъжен ли е продавача да знае за какво ще се използва закупената стока при липсата на заявка – поръчка за продажбата, в която да се сочат конкретните характеристики на стоката и за какви цели ще се използват. Според касатора при произнасянето си въззивният съд не е съобразил практиката на ВКС и ВС в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР№88/1984г. на ОСГК на ВС и ТР №54/1986г. на ОСГК на ВС, решение №1585/17.10.2002г. по гр.дело №113/2002г. на ВКС, Vг.о., решение №586/21.06.2007г. на ВКС, ТК и решение №240/14.06.2007г. на ВКС, ТК. Твърди се, че искът е уважен въпреки изтекла погасителна давност и в тази част решението противоречи на ТР№88/1984г. на ОСГК на ВС и ТР №54/1986г. на ОСГК на ВС.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за достъп до касация по формулираните в т.1 и т.2 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, доколкото касаторът се позовава не само на задължителна за съдилищата съдебна практика, каквито са ТР, но и на отделни решения на ВКС. Двата въпроса са общо формулирани, не е посочен конкретният процесуален въпрос от значение за изхода по конкретното дело обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, не е посочена относимата към тях съдебна практика, като допълнителна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопустимост на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
Произнасянето на въззивния съд по възражението за изтекла давност е релевантен за крайния изход на делото въпрос, но не е разрешен в противоречие на приетото в ТР №88/1984г. на ОСГК на ВС и ТР №54/1986г. на ОСГК на ВС разрешение за сроковете в които се погасяват исковете по чл.195 ЗЗД. И двете тълкувателни решение на ОСГК на ВС е прието, че исковете при продажба на вещи с недостатъци съгласно чл.195 ЗЗД се погасяват с изтичането на сроковете по чл.197 ЗЗД, който започва да тече от предаването на вещта и изтича в определения в закона срок. В случая искът на ищеца е за обезщетяване на вреди от пълно неизпълнение на договора за продажба, т.е. предявен е на различно правно основание от основанието на исковете по чл.195 ЗЗД, спрямо които се прилагат кратките давностни срокове по чл.197 ЗЗД.
Съгласно чл.82 ЗЗД длъжникът отговаря за тези вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, в случай, че неизпълнението или неточното неизпълнение не се дължи на неговата недобросъвестност. Фактическият състав на отговорността на длъжника по чл.82 ЗЗД включва вина на длъжника за неизпълнение на договорното задължение, вреда за кредитора и причинна връзка между поведението на длъжника и настъпилата вреда/ пропусната полза или претърпяна загуба/, за разлика от обективната отговорност на продавача за недостатъци на вещта по исковете по чл.195, ал.1 ЗЗД. В зависимост от вината е различен обема на отговорността на продавача и разпределението на доказателствената тежест. Купувачът не е длъжен да доказва небрежността на неизправния продавач, защото законът предполага, че длъжникът не е положил грижата на добрия стопанин, щом не е доставил стока за обикновеното й потребление. Отговорността му е за преките вреди. Длъжникът трябва да обори това предположение на закона, като докаже че неизпълнението се дължи по причина, която не може да му бъде вменена във вина/ чл.81, ал.1 ЗЗД/. Следователно, въпросите за изпълнението и неизпълнението, и за отговорността на продавача за вреди, се решават от съда съобразно с приетите за установени факти и обстоятелства по спора. В този смисъл поставеният от касатора въпрос дали продавачът е длъжен да знае за какво ще се ползва закупената стока при липса на заявка-поръчка, в която да се сочат конкретни характеристики на стоката и за какви цели тя ще бъде използвана е въпрос свързан, с изпълнението на договор за продажба на стока с предварително определено качество, но не и към оборване на презумцията на закона за вина на продавача при неизпълнение на договора, т.е. към преценката на фактите и обстоятелствата по делото и следователно към правилността на обжалвания съдебен акт/ чл.281, т.3 ГПК/. Изложените доводи в раздел ІІ на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и приповтарят основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл, въведеното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК представлява оплакване за неправилност на решението по чл.281, т. 3 от ГПК и не подлежи на преценка по реда на чл. 288 от ГПК. Отделно от това не е налице някоя от допълнителните предпоставки на закона, само при наличието на които е допустима касацията на въззивното решение/ чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №231 от 15.12.2008г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.д. №378/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: