3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 248
гр. София, 06.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 23 март, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №766/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на М. Л. Г. в качеството му на ЕТ Р.- М. Г.”-гр. София срещу решение №681 от 21.12.2009 г. по гр.д. №4397/09 на СГС, В ЧАСТТА, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.102008 г. на СРС по гр.д. №9441, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2 777,27 лева-възнаграждение по договор за международен превоз и 2 053 ,05 лева възнаграждение по друг такъв договор, както и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за сумата от 4 200 лева-обезщетение за незаконно упражнено право на задържане срещу товародателя върху стока собственост на трети лица.
В жалбата се навеждат доводи и оплаквания за необоснованост и съществени процесуални нарушения относно преценката на събраните по делото доказателства във връзка с насрещната искова претенция.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че между страните е налице превозно правоотношение, основано на заявка-договор за международен транспорт на 20 т. огнеупорна глина от У. до [населено място], както и на заявка-договор за международен превоз на хавлиени кърпи от [населено място] до [населено място], У.. Изпълнението на поетите от ищеца в качеството му на превозвач задължения се доказват от представените ЧМР-товарителници. Издадените две данъчни фактури за договореното превозно възнаграждение от ответника-товародател на ищеца-превозвач са връчени на ответника с препис от исковата молба. По насрещната искова претенция за сумата от 4 200 лева-обезщетение за незаконно упражнено право на задържане срещу товародателя върху върху стока собственост на трети лица, съдът е приел, че самият факт на задържането е останал недоказан при условията на пълно доказване, доколкото допуснатите гласни доказателства на ответната страна не са събрани по нейна вина от съда.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи правни въпроси от значение за изхода на спора, а вместо това навежда доводи и оплаквания за необоснованост на изводите на съда за недоказаност на основателността на насрещния иск и съществени процесуални нарушения, относно преценката на събраните по делото доказателства.
Твърди, че е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В същата тълкувателна практика, задължителна за съдилищата и ВКС е прието, че ВКС няма право да извлича от оплакванията за неправилност в касационната жалба релевантен за спора правен въпрос, тъй като подобно действие би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо, по изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното решение.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №681 от 21.12.2009 г. по гр.д. №4397/09 на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.