О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
С. 02.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4185 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 1002 от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 1064/2015г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 842 от 19.02.2015г. по гр.д. № 11722 по описа за 2014г. на Районен съд Варна в частта досежно предявения иск с правно основание чл.224 ал.1 КТ и вместо това е постановено друго, с което е осъдено [фирма] да заплати на С. Н. Ш. сумата от 3 951.54 щатски долара, след приспадане на следващите се удръжки, представляваща обезщетение за 26 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.09.2014г., като е потвърдено решението в останалата част и са присъдени следващите се разноски.
В. съд е постановил акта си, след като буквално е тълкувал съдържанието на подписаното от страните на 11.03.2014г. споразумение, в което е договорено, че „на основание чл.224 ал.1 от КТ на работника ще се изплати обезщетение за неизползвания годишен отпуск по чл.155 ТК, ако има такъв към момента на прекратяването” и че работодателят му дължи възнаграждение за месец март в размер на 3 683.33 щатски долара /при договорено такова в сключения трудов договор от 3 035 щатски долара/. Независимо, че е обсъдил ангажираните по делото като доказателства – трудов договор, съгласно който месечно трудово възнаграждение е в горепосочения размер, банков превод чрез У. Б., експертно заключение, съгласно което през месец март на работника реално е била изплатена сумата от 5 273.05 щатски долара, включваща трудово възнаграждение за отработените за месеца 3 работни дни, платен годишен отпуск по чл.155 КТ за три работни дни и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 26 работни дни, въззивният съд е преценил, че следва да ги игнорира за сметка на споразумението, което трябва да бъде приложено стриктно, защото подбудите за сключването му са ирелевантни, подписано е доброволно от страните и не е оспорено от ответника.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК като поставя два въпроса : 1. Допустимо ли е присъждане на трудово възнагрждение в размер, многократно по – висок от уговорения в трудовия договор? и 2. Дължи ли съгласно чл.224 ал.1 КТ работодателя повторно заплащане на вече платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск? Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на ТР № 4 от 27.01.2006г. по т.д. № 4/2005г. на ОСГТК на ВКС, както и решения по чл.290 от ГПК № 564 от 5.10.2010г. по гр.д. № 100/10г. на ІІІ г.о. и № 289 от 19.10.2011г. по гр.д. № 618/10г. на ІІІ г.о.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Преценявайки допустимостта й, Върховният касационен съд в настоящия състав, след преценка на изложените доводи и данните по делото, намира че на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по втория поставен от касатора въпрос за повторната дължимост, съгласно чл.224 ал.1 КТ, на вече изплатено обезщетение за неизполван платен годишен отпуск от страна на работодателя. Същият е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с установената практика.
Първият поставен въпрос, касаещ присъждане на трудово възнаграждение, поради липсата на връзка с предмета на спора /който е с правно основание чл.224 КТ/ не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1002 от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 1064/2015г. на Окръжен съд Варна.
УКАЗВА на [фирма] [населено място], представлявано от управителя Г., че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС сумата от 282лв. /двеста осемдесет и два лева/, държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представи квитанцията в деловодството. В противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
С. внасяне на таксата, ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.