4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
С. 24.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2041/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. К. В. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. В. Д., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1965 от 19.12.2014г. по в.гр.д. № 1666/2014г. в частта, с която е отменено решението на Варненския районен съд, № 2055 от 16.04.2014г. по гр.д. № 10721/2013г. в частта, с която е уважен предявеният от Ц. К. В. против [фирма] иск по чл. 200 КТ за сумата над 30 000 лв. и с въззивното решение искът е отхвърлен над този размер до 33 000 лв., и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен до пълния му размер 40 000 лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука.
От ответника по касация [фирма] [населено място], чрез пълномощника му адв. Т. С., е постъпила насрещна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Ц. К. В. против [фирма] иск по чл. 200 КТ за сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 200 КТ, поради което работодателят отговаря имуществено за всички действително претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – ППВС №4/1975г., т. 6. При определяне на размера на обезщетението е съобразил дадените в т. 11 на ППВС № 4/1968г. указания и е съобразил установените по делото обстоятелства, обуславящи претърпените вреди и тяхната тежест. Приел е, че ищецът е претърпял съчетана травма, изразяваща се в контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на шията, счупване на бодилестия израстък на шести шиен прешлен, контузия на гръдния кош, медианна дискова протузия на ниво C 5 и C 6, представляваща излизане на диска в гръбначния канал и счупване на гръдната кост. Въз основа на съдебно-медицински експертизи е приел, че периодът с изключително силни болки е продължил около 6 месеца, а на седмия месец при компютърно томографско изследване, е установена несраснала фрактура на гръдната кост, което е удължило оздравителния процес и е затруднило допълнително движението на снагата. Травмата на гръбначния стълб е обострила предходни заболявания на ищеца, което е влошило общото му здравословно състояние. Отчел е, че увреждането и последиците от него са се отразили на нормалния социален живот на ищеца за един продължителен период от време, като и за в бъдеще ще оказват влияние върху начина му на живот. При отчитане на всички тези обстоятелства съдът е намерил за справедливо обезщетението от 30 000 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Ц. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по няколко процесуалноправни въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд: длъжен ли е въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице във връзка с всички медицински документи, св. показания и с представените писмени доказателства; длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба /относно оздравителния и възстановителния процес на ищеца/; и по няколко материалноправни въпроси, свързани с определяне на размера на обезщетението по чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД: следва ли при определяне на обезщетението съдът да съобрази всички факти, обстоятелства и доказателства; следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчете назначеното по време на исковото производство обезболяващо лечение и рехабилитация и изпитваната от ищеца болезненост и към настоящия момент; към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди; следва ли принципът за справедливост да постигне в най-пълна степен обезщетяване на претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания. Представя съдебна практика.
ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така формулираните въпроси поради липса на твърдяното противоречие. Отговорът на процесуалноправните въпроси очевидно е положителен – в съдебната практика няма колебания за това, че заключението на вещото лице не е задължително за съда, че съдът не е длъжен да го възприеме, а да го прецени заедно с останалите доказателства по делото /решение № 762/2011г. І г.о. ВКС/. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил представената медицинска документация и е възприел заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза като компетентно и обективно дадено, изготвено на базата на представената по делото медицинска документация и преглед на пострадалия. Експертните заключения са обсъдени подробно, съобразено е и оспорване на заключението на комплексната експертиза относно приключването на оздравителния процес като съдът е обсъдил оплакването на касатора, че оздравителният процес не е приключил. С. анализ на свидетелските показания е приел, че ищецът е възстановил до голяма степен начина си на живот и е възприел заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза. При определяне размера на обезщетението е отчел обстоятелствата, че понастоящем ищецът изпитва дискомфорт при поставяне на колана на автомобила, не спортува активно, както преди инцидента, и не е преживял напълно стреса от случилото се. Така изложените мотиви на въззивното решение съответстват на приложената съдебна практика.
М. въпроси касаят размера на присъденото обезщетение. В тази насока въззивният съд е изложил мотиви относно характера на увреждането /съчетана травма, изразяваща се в контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на шията, счупване на бодилестия израстък на шести шиен прешлен, контузия на гръдния кош, медианна дискова протузия на ниво C 5 и C 6, представляваща излизане на диска в гръбначния канал и счупване на гръдната кост/, периодът на лечение и установената впоследствие несраснала фрактура на гръдната кост, което е удължило оздравителния процес и е затруднило допълнително движението на снагата. Изложил е подробни мотиви как увреждането се е отразило на социален живот на ищеца през периода на лечението и как ще се отрази за в бъдеще, и при отчитане на тези обстоятелства е определил обезщетението. Така изложените мотиви не са в противоречие с посочената от касатора задължителната съдебна практика. С ППВС № 4/68г., раздел ІІ, са дадени указания, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, като са изброени част от тях. В настоящия случай въззивният съд е съобразил относимите към размера на обезщетението конкретни обстоятелства, както и предвидимите към настоящия момент бъдещи страдания на ищеца.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК в този случай съдът не разглежда насрещната касационна жалба.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1965 от 19.12.2014г. по в.гр.д. № 1666/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: