3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 10.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение , в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 273 /2011 година
за де се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274,ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], против въззивното определение на Софийски градски съд № 13726/ 08. 10.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 10758/2010 год., с което е потвърдено определението на СРС от 24.06.2010 год., по ч. гр. д.№ 3051/2009 год. за обезсилване на издадената по заявление вх.№ 4131/01.03.2010 год. на [фирма] срещу С. М. С. заповед по чл.410 ГПК от 04.03.2010 год. и е прекратено производството по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.423, ал.3 ГПК и чл.411, ал.1 ГПК, във вр. с чл.410 и чл.127, ал.1, т.4 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Позовавайки се на утвърден образец заявление за издаване на заповед за изпълнение – Приложение № 1 от Наредба № 6 /20.02.2008 год. частният жалбоподател възразява от една страна срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че за индивидуализиране на длъжника в хипотезата на чл.410 ГПК не е достатъчно посочване на единния му граждански номер и адрес, а от друга срещу наличието на процесуална възможност за служебно приложение на процесуалното правило на чл.423, ал.3 ГПК от съда, без изрично направено в тази насока искане от длъжника.
В инкорпорирано в съдържанието на частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението на частния касатор е, че заповедното производство, като нов институт за българската правна система се нуждае от допълнителни указания и тълкувания относно съдържанието на нормата на чл.410, ал.2 ГПК и „препратките”, които законодателят прави с изричното обвързване на заповедното производство с исковото- чл.127, ал.1 ГПК.
Като израз на визираното противоречие са посочени две определения на Софийски окръжен съд, в които, според изложеното, разпоредбата на чл.410 ГПК е „изтълкувана различно”.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по дело, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, срещу съдебен акт от категорията , посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно процесуалното правило на чл.274, ал.3 ГПК по отношение на частните касационни жалби е правно важимо изискването на чл.280, ал.1 ГПК, предвид уредения от законодателя с действащия ГПК факултативен, а не задължителен достъп до касационен контрол.
Следователно отсъствието на изрично формулиран от частния жалбоподател конкретен процесуалноправен и/ или материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който обусловил решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт да е релевантен за крайния правен резултат по делото, изключва наличието на процесуална възможност за допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, в каквато насока са и изричните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно недоказано с приложените определения на Софийски окръжен съд от 10.03.2009 год., по ч.гр.д.№ 95/2009 год. и от 02.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 498/2010 год. се явява и допълнителното основание за приложното поле на касационно обжалване- визираният критерий за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Сочените съдебни актове са без данни да са влезли в сила, поради което не се включват в съдебната практика, съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.3 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС и обективно не биха могли да бъдат източник на твърдяното несъответствие по приложението на процесуалния закон.
Наведените в тази вр. доводи от страна на жалбоподателя за допуснато от въззивния съд нарушение на съществените съдопроизводствени правила и необоснованост на изградените правни изводи, са относими към правилността на обжалвания съдебен акт, но като ирелевантни за предпоставките за допускане на касационен контрол не биха могли да обосноват приложното му поле.
Отделен в тази вр. остава въпросът,че по правните проблеми, свързани със заповедното производство, който не е непознат за българската правна система институт, е създадена трайно установена съдебна практика, вкл. относно начина на индивидуализация на длъжника в хипотезата на чл.410 ГПК и тя е в смисъла възприет от въззивния съд. Израз на последната се явява и служебно известното на настоящия съдебен състав определение № 46/17.01.2011 год., по ч.т.д.№ 893/2010 год. на ІІ-ро т.о.на ВКС, постановено по реда на действащия ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, но не е доказала въобще извършването им, поради което не следва да и бъдат присъждани такива- арг. от чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 13726/ 08. 10.2010 год., постановено по ч. гр. д. № 10758/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: