3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 147/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273
гр. София, 11.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия Рикевска гр. дело № 147 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
А. Н. П., И. П. П., И. П. П. и [фирма] [населено място] обжалват решение № 430 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 475/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация В. Б. Т., З. Б. Г. и Ната Г. С. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 1876 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 1282/04 г., допълнено с решение № 1849 от 02.03.2011 г., Районен съд [населено място] е признал за установено по отношение на [фирма], А. П., И. П., И. П., П. В. К., А. Л. И.-К., Ц. М. Г., Г. М. Г., Г. К. Ханджийски, Д. Х. Г., М. И. Г., С. М. Воденичарски, П. И. К., М. Ж. В.-К., И. К. Д. и Ю. К. Д., че В. Т., З. Г. и Ната С. са собственици по приращение на целия зимничен етаж на пететажна жилищна сграда построена в УПИ ХVІ-3384 в кв. 149 по плана на Б.. Осъдил е А. П., И. П. и И. П. да предадат на В. Т., З. Г. и Ната С. владението на гаражи № 6 и № 7, рампа и мазе № 9, а останалите ответници да предадат владението на конкретно посочени мазета. Отхвърлил е иска на В. Т., З. Г. и Ната С. срещу [фирма] за предаване владението на гаражи № 6 и № 7 и на рампа.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното в частта, в която исковете срещу А. П., И. П. и И. П. за собственост на гаражи № 6 и № 7, на рампа и мазе № 9 са уважени, като е обезсилил първоинстанционното решение в частта за обектите извън посочените. Потвърдил е решението в частта, в която установителните искове срещу [фирма] за собственост за гаражи № 6, № 7 и рампа са уважени и е обезсилил първоинстанционното решение за обектите извън посочените. В обезсилените части е прекратил производството. Оставил е без разглеждане въззивните жалби срещу решението в останалата му част поради липса на правен интерес. В. съд е приел че през 1997 г. ищците като собственици на недвижимия имот учредили в полза на [фирма] право на строеж по одобрен архитектурен проект. З. етаж бил построен извън договорения обект, като в него били обособени 12 обекта – самостоятелни зимнични помещения, а с отделен проход и гараж с две паркоместа. С техническа експертиза било установено че се касае за един гараж с две паркоместа, условно означени № 6 и № 7. Затова изводът на първоинстанционния съд, че построения зимничен етаж е приращение към терена, бил правилен. Узаконяването на построеното било без значение за придобиване правото на собственост по приращение. Възражението на ответниците че са придобили имота по давност било неоснователно, тъй като преди изграждане на обекта не тече срок за придобивна давност. Установено било че ответниците П. владеят гаражните клетки с проход към тях и мазе № 9, затова искът за собственост законосъобразно бил уважен.
По жалбата на А. П., И. П. и И. П.:
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението към жалбата е формулиран въпрос допустимо ли е решение с което съдът се е произнесъл по искове, заявени с молба за изменение на иска, която не е приета с изрично определение на съда. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Настоящият състав счита, че не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, за да е длъжен да го допусне до касационен контрол, тъй като няма данни съдът да се е произнесъл по недопустимо изменена искова молба. С исковата молба ищците са предявили иск за собственост на целия зимничен етаж. Съгласно указанията на съда те са депозирали поправена искова молба, с която са конкретизирали претенциите си срещу всеки един ответник. Така депозираната молба не е изменение, а конкретизиране на претенциите по отношение на ответниците. От друга страна, дори да се приеме че с молбата е направено изменение на иска, пропускът на съда да постанови определение не опорочава решението. Действително, по допустимостта на изменението на иска съдът се произнася с определение, за да се внесе яснота относно предмета и страните по спора. В случая ответниците са получили копие от поправената исковата молба, взели са становище по нея и са организирали защитата си срещу нея, са били наясно със спора. Затова пропускът на съда да се произнесе с изрично определение по молбата не е основание да се приеме, че решението е недопустимо. По въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото по реда на чл. 188 ал. 1 ГПК се излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Поддържаното основание по допустимост фактически е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед на изложеното, няма основание касационната жалба да бъде допусната до разглеждане и по този въпрос.
По жалбата на [фирма]:
В изложението си касаторът не формулира конкретен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а развива тезата за неправилност на постановеното решение, затова няма основание да се приеме наличие на хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Всички доводи на касатора са основание за обжалване по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК по съществото на спора и конкретно по приетата фактическа обстановка, но не са основание за допускане на обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК. Изложението има характер на касационна жалба, поради което и тази жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 430 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 475/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА А. Н. П., И. П. П., И. П. П. и [фирма] [населено място] да заплатят на В. Б. Т., З. Б. Г. и Ната Г. С. 300 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: