О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
С. 20.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5966 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителните директори К. и Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. против въззивно решение № 2562 от 20.04.2015г. по в.гр.д.№ 19534/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ- 59- 5 от 18.06.2014г. по гр.д.№ 13239/2012г. на СРС, като са уважени предявените искове.
Жалбата е досежно частта, в която е уважен иск с правно основание чл.215 КТ за сумата 9 668 евро, командировъчни за периода 1.06.2009г. – 18.11.2011г., ведно с обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 15.03.2012г. Мотивите на въззивния съд са, че работодателят не може с вътрешни права да определя по-ниски размери на командировъчните от нормативно установените в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, тъй като това би било в противоречие с чл.215 и чл.228 ал.2 КТ.
К. представя изложение, в което не поставя конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, съставляващ съгласно чл.280 ал.1 ГПК общо основание за допустимост. Д. му е, че „в противоречие със задължителна практика на ВКС /решение № 426 от 20.01.2014г. по гр.д.№ 3209/2013г. и № 258 от 1.07.2015г. по гр.д. № 909/2015г. на ІV г.о./ въззивният съд се е произнесъл по фактически обстоятелства, които са извън предмета на спора”, което определя като съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.6 ал.2 ГПК/. Изложени са и доводи за неправилност и необоснованост на постановения акт, тъй като в исковата молба не се съдържали твърдения за определяне на командировъчни в размер по-нисък от нормативно установения в НСКСЧ, нито по делото били налични доказателства, водещи до подобен извод. Според касатора съгласно представените договори /чл.26 ал.2 от Груповия и чл.19 ал.2 от Индивидуалния на ищеца/ работодателят едностранно определя размера на командировъчните пари. Тезата на касатора е, че при липсата на спор относно факта, че получените от ищеца пари са в съответствие с нормативно установените, изводът на съда е в отклонение от диспозитивното начало, с което поставя страната в невъзможност да организира защитата си.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Представя списък и претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., чието реално извършване установява с представен договор за правна защита и съдействие от 10.11.2015г.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване не може да бъде допуснато без поставения от касатора въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Позоваването на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост на въззивния акт са основания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК. В производството по чл.288 ГПК, касационната инстанция не може да извършва проверка за законосъобразност на постановения акт. В тази връзка – без поставен от касатора конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, съставляващо общо основание за допустимост, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика, дали е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съответно не е възможно и произнасяне по наведените доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2562 от 20.04.2015г. по в.гр.д.№ 19534/2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] , представлявано от изпълнителните директори К. и Г. със седалище и адрес на управление: [населено място] 1540 район С. Летище С. [улица] да заплати на В. С. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.29 вх.В ет.1 ап.50 сумата от 500лв./петстотин лева/, направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :