О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
гр.София, 11.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 406/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Т. Д. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1516 от 08.12.2011 г. по гр.д.№ 1821/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 17717/ 20010 г. в частта, в която след прекратяване на брака между жалбоподателя и Е. Т. Т. на последната е предоставено ползването на семейното жилище докато упражнява родителските права по отношение на родените от брака деца.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправният въпрос императивната ли е разпоредбата на чл.56 ал.2 от СК или съдът може да постанови нещо различно от правилото, което тя урежда и процесуалноправният въпрос извършва ли въззивният съд съществено процесуално нарушение, ако откаже събирането на доказателства за факти, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение. Моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна Е. Т. Т. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба от Т. Т. – ответник по делото – само по въпроса кому от бившите съпрузи да се предостави ползването на семейното жилище. Жалбоподателят е поискал пред въззивната инстанция да бъдат събрани гласни доказателства за обстоятелството, че бившата му съпруга трайно се е установила да живее при родителите си и че не ползва семейното жилище, макар като привременна мярка съдът да й е предоставил това ползване. Искането е отхвърлено като неотносимо и поради наличието на забраната по чл.266 ал.1 от ГПК. За да потвърди обжалваният акт относно ползването на семейното жилище въззивният съд е приел, че вина за разстройството на брака има само ответника и че предвид предоставянето на упражняването на родителските права на ищцата и липсата на друго жилище, ползването на семейното трябва да бъде предоставено на нея докато упражнява родителските права. Съдът е приел, че законодателството предвижда такава възможност и когато семейното жилище е лична собственост на виновния съпруг, като следва да се обсъдят и имущественото състояние на съпрузите и възможностите за разпределяне на ползването.
При тези мотиви за отхвърляне на жалбата и двата поставени от касатора въпроса не обуславят въззивното решение. Процесуалноправният въпрос е без значение, тъй като основният мотив на съда за отхвърляне на искането за събиране на гласни доказателства е неотносимостта на обстоятелството дали жилището към момента на устните състезания пред въззивния съд се ползва от бившата съпруга. При това положение е без значение има ли забрана за установяване на това обстоятелство във въззивната инстанция по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК. Независимо дали законът допуска доказването, събирането на доказателства е ненужно, ако те касаят неотносими за спора факти.
Материалноправният въпрос също не обуславя решението, тъй като въззивният съд не е разрешил спора въз основа на извод, че разпоредбата на чл.56 ал.2 от СК, е императивна. Напротив, съдът е държал изрични мотиви, че законът урежда една възможност и че за да се ползва от нея съпругът – несобственик трябва да упражнява родителските права, да има жилищна нужда и да не съществува възможност за разпределение на ползването. Като е обсъдил тези обстоятелства, съдът е преценил, че следва да предостави ползването на бившата съпруга, а не е постановил, че законът го задължава априори да реши въпроса с ползването по този начин. Следователно както и да се отговори на поставения от касатора материалноправен въпрос, това би било без значение за крайния изход от спора за предоставяне на ползването на семейното жилище. А по въпрос, който не предпоставя крайния резултат от делото, касационно обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1516 от 08.12.2011 г. по гр.д.№ 1821/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: