3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 272
София, 12.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1061/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол срещу решение № 583 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 656/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 34 от 27.04.2009 г. по т.д.№ 172/2008 г. на Хасковския окръжен съд. С последното първоинстанционният съд отхвърлил предявените от Агенцията против [фирма] /н/, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 357 484 лв., от които 16 000 лв. неустойка по т.7.1 от Договор № РД 50-268/25.05.1998 г. за приватизационна продажба на дялове и 341 484 лв. – неустойка по чл.7.2 от договора за неизпълнение на визираните в тях задължения през 2007 г.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на в нарушение на материалния и процесуални закон.
Ответната по касация страна [фирма] /н/ изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е прието, че с договор от 25.05.1998 г., сключен между министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и ответника е сключен Договор № РД 50-268 за приватизационна продажба на 12 890 дяла, представляващи 70% от капитала на [фирма] Любимец. С допълнително споразумение от 09.03.2000 г. са предоговорени част от условията, като срокът на задължението за влагане на инвестиции и на това за запазване на работни места е удължено до 31.12.2007 г. В обжалваното решение е посочено освен това, че след справка в Търговския регистър първоинстанционният съд установил, че с решение № 408 от 19.08.2002 г. по т.д.№ 697/2002 г. на Хасковския окръжен съд приватизираното дружество [фирма] е обявено в неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност, обявен е в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието, който факт бил известен на ищеца. Въз основа на това е счетено, с обявяването на това дружество в несъстоятелност по реда на чл.710 и сл.ТЗ фактически се преустановява и дейността му като стопански и правен субект, с каквато цел е бил създаден. Според съда прекратяването на дейността води до обективна невъзможност на купувача да изпълнява задълженията си за инвестиции и трудова заетост. Такава отговорност последният не би могъл да носи след датата на влизане на решението по чл.632, ал.1 ТЗ поради обективната невъзможност да изпълнява договора, до който извод достигнал и първоинстанционния съд, поради което с препращане към мотивите по реда на чл.227 ГПК потвърдил решението му.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение намира, че не са налице в случая предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл. 290, ал. 2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и не твърди наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Изложени са общи оплаквания за неправилност на въззивното решение, без да се сочи въпрос на материалното и/или на процесуалното право, който да има значението на обуславящ изхода на делото и спрямо който да се преценяват критериите за допускане на касационно обжалване, визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ако такъв бъде изведен от оплакването за изграждане на изводите на съдилищата въз основа на служебно извършена от тях справка за правния статус на приватизираното дружество, то следва да се приеме, че същият е решен в съответствие с трайната съдебна практика по чл.127 ГПК (отм.), аналогична на чл.155 ГПК, според която не подлежат на доказване общоизвестните обстоятелства, както и служебно известните на съда, какъвто е и разглеждания случай.
Изложеното налага извода, че поради отсъствието на законовите предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 583 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 656/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: