О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
С. 22.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 1671/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. В. Волева, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 08.12.2014г. по в.гр.д. № 8281/2014г., с което е отменено частично решението на Софийски районен съд, 65 с-в, от 19.04.2012г. по гр.д. № 8795/2011г. и са присъдени допълнително 1181,09 лв. неплатено възнаграждение за ползван платен годишен отпуск; 291,67 лв. лихва за забава и 0,17 лв. неплатен остатък от обезщетение за неизползван годишен отпуск. В. решение е обжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 177 КТ е отхвърлен за разликата над 1181,09 лв. до 9265,77 лв. и искът по чл. 224 КТ е отхвърлен до пълния му размер от 5016,77 лв.
Ответникът УМБАЛ [фирма] [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника гл. юрисконсулт Р. К. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от М. Б. М. срещу УМБАЛ [фирма] искове по чл. 177 и чл. 224 КТ до пълните предявени размери, въззивният съд е съобразил дадените с решението по гр.д.№ 6067/13 г на ВКС , III ГО, постановено при първото касационно обжалване по настоящото дело, указания по прилагането и тълкуването на закона, а именно: че сумите за работа по клинични пътеки не се включват в базата за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 2 КТ когато са начислени и платени през последния отработен месец, но са дължими като възнаграждение за труд /по клинични пътеки/ положен преди този месец; че възнагражденията за избор на лекар и за хирургически труд нямат постоянен характер и не се включват в базата за определяне на възнаграждения по чл. 177 КТ и чл. 224 КТ на основание чл. 17, ал. 1, т. 3 Н.. Базата за определяне на размера на дължимите възнаграждение за ползван платен годишен отпуск и обезщетение за неизползван годишен отпуск, включващи възнагражденията за клинични пътеки за съответния месец – декември 2010 г., е определил въз основа на назначената във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза.
К. М. Б. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправните въпроси: „след като във фиш за изплатено трудово възнаграждение, който е изходящ от работодателя, е записана определена сума за труд по клинични пътеки като дължима за съответния месец на плащане, следва ли да бъдат взети предвид при изплащане на обезщетението по чл. 224 КТ”, „допълнителното финансово възнаграждение за избор на лекар и хирургически труд елемент ли е от брутното трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ и обезщетението по чл. 224 КТ”, „дължимите суми за платени здравни услуги и хирургически труд, начислени и платени във фиша за работна заплата в последния отработен месец преди прекратяването на трудовия договор, съответно преди ползване на платения годишен отпуск, елемент ли са от Б., от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ и обезщетението по чл. 224 КТ”, „необходимо ли е фактическите и правни изводи на въззивния съд да се основават на всички събрани по делото доказателства”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените материалноправни въпроси, тъй като отговор на тези въпроси е даден с постановеното по реда на чл. 290 ГПК по настоящото дело при първото касационно обжалване решение № 142 от 05.06.2014 г. по гр.д.№ 6067/13 г. ВКС , III г.о. Съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за въззивния съд, на който е върнато делото. Касационно обжалване е било допуснато по въпросите дали възнагражденията за труд по клинични пътеки, за здравни услуги/избор на екип/ и за хирургичен труд се включват в брутното трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ и обезщетението по чл. 224 КТ и каква е базата за определяне на възнаграждението по чл. 177 и обезщетението по чл. 224 КТ. Даденият по реда на чл. 290 ГПК отговор е, че сумите за работа по клинични пътеки се включват в брутното трудово възнаграждение на основание чл.17, ал. 1, т. 2 Н. като възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното, но не се включват в базата за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 2 КТ когато са начислени и платени през последния отработен месец, но са дължими като възнаграждение за труд по клинични пътеки, положен преди този месец. Възнагражденията за избор на лекар и за хирургически труд нямат постоянен характер, поради което не могат да се включат в базата за определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ и на обезщетението по чл. 224 КТ на основание чл. 17, ал. 1, т. 3 Н.. В същия смисъл са и представените от касатора решение № 174 от 1.06.2011 г. по гр.д. № 1250/2010 г., ІІІ г.о.ВКС и решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 538/2010 г., ІV г.о. ВКС.
П. въпрос съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, отговор на който може да се даде след разглеждане на спора по същество. Дали въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, че материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответникът по касация следва да се присъдят разноските по делото за настоящото производство в размер на 200 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 08.12.2014г. по в.гр.д. № 8281/2014г.
ОСЪЖДА М. Б. М. от [населено място], да заплати на УМБАЛ [фирма] [населено място] сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: