О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 17.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 123 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.3,предл.1-во вр. чл.212 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. С. Б. срещу определение от 09.01.2012 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 7 /2012 г. на Бургаския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 663 от 07.12.2011 г. по гр.д. № 561 / 2011 г. на Сливенския окръжен съд, г.о. с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Апелативният съд е приел, че отрицателният установителен иск на жалбоподателя срещу Н. – ТД – Б. – офис [населено място], че не дължи сумата 84,996.78 лева, установена с влязъл в сила ревизионен акт с посочен номер и дата на основание чл.35 ЗОДФЛ, поради неговата незаконосъобразност, касае данъчни задължения; че установяването и изпълнението на данъчни задължения, обжалването на същите от задължените лица, изпълнението на влезлите в сила актове и събирането на тези задължения, се регулира от специален закон – ДОПК и в случая общите разпоредби на ГПК не намират приложение. Апелативният съд е приел също, че правилно първоинстанционният съд е приел предявения иск за недопустим поради липсата на правен интерес – процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск по чл.124 ГПК и че с предявения иск се цели заобикаляне на предвидения специален ред за оспорване .на принудително изпълнение на влязъл в сила ревизионен акт.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда процесуално-правните въпроси: 1) допустимо ли е да се предявява отрицателен установителен иск за задължение, установено в ревизионен акт и 21 следва ли в решението си съдът да обсъди всички възражения (доводи), наведени от страните и дали необсъдените от съда възражения (доводи) се преклудират: за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото
Първият въпрос е обуславящ – той представлява предметът на частното производство, вторият – не е, доколкото съдът не е приел предявения иск за разглеждане по същество.
Обуславящият въпрос обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по него има ясно правна уредба в чл.14 и чл.124,ал.1 ГПК (чл.97,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) и в ДОПК и последователна установена практика по приложението и и разрешението на въззивния съд е в съответствие с нея : данъчните задължения са административни задължения, те се установяват от административни органи по приходите в административно производство, уредено в ДОПК (чл.1, чл.108, чл.118)), предвиден е ред за издаване и обжалване на ревизионните актове (чл.118 и сл., чл. 144), включително пред съда (чл.156 и сл.) – компетентен да разгледа жалбата е административен съд; ГПК урежда .производството по граждански дела (чл.l), гражданските дела са подсъдни като първа инстанция на районните (чл.103) и на окръжните (чл.104) съдилища. Критерият за разграничение на административните дела от гражданските е методът на регулиране на правоотношението – на равнопоставяне или на власт и подчинение (дали страните по правоотношението са равнопоставени или се намират в отношение на власт и подчинение). Гражданскоправни (частноправни) са правоотношенията, регулирани с метода на равнопоставяне, административноправни (като част от държавноправните) са отношенията, регулирани с метода на власт и подчинение. Когато с исковата молба се иска да бъде установена незаконосъобразността на административния акт, както е в случая, спорът е административноправен. Компетентен да го разреши е административен съд, определен по правилата на подсъдността. Когато с исковата молба се иска да бъде установено, че произтичащото от административен акт парично задължение е погасено (напр. поради плащане или по давност), спорът е гражданско-правен и компетентен да го разреши е граждански съд. Когато с искова молба до граждански съд се твърди незаконосъобразност на административен акт, за който се твърди, че е влязъл в сила, не е налице хипотеза на подаване на жалба пред ненадлежен съд, поради което гражданският съд няма задължение да препраща исковата молба (с характера на жалба) на надлежния (компетентния) съд.
При такова изложение настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.l ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 09.01.2012 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 7 /2012 г. на Бургаския апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.