Определение №289 от 18.4.2012 по гр. дело №205/205 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 289
гр. София,18.04.2012г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 205/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.288 ГПК.
В. А. Н. и Г. Атанасова М. чрез пълномощника си адв. Е. С. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1520 от 10.11.2011г. по гр.д.№ 1700/2011г. по извършване на делбата.
Ответниците Н. Д. Л., К. Д. Т. и А. Н. Т. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд , VІ състав от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1354 /06 г. по извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти , представляващи възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи на основание чл. 292 от ГПК/отм./, при действието на който е разгледано делото пред инстанциите по същество. Съдът е приел, че допуснатите до делба имоти следва да бъдат разпределени между съделителите въз основа на прието заключение на техническата експертиза според техните квоти и след групиране на част от тях за получаване в общ дял. Прието е, че делбата не може да се извърши чрез жребие, защото са допуснати до делба девет земеделски имота между единадесет съделители с различни квоти , вариращи от 8/810 до 333/810 ид.ч.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите кога следва да се прилага разпоредбата на чл.292 ГПК /отм./ и как следва да се уредят отношенията, когато са били налице предпоставките за теглене на жребие, както и правилно ли е при положение, че са събрани безспорни доказателства, че част от имотите се ползват от едни съделители, те да се възлагат на други съделители.
Така поставените въпроси са разрешени със задължителна съдебна практика – ППВС 4/1964 т.8 и ППВС 7/1973г. т. 5, според които невъзможност за теглене на жребие по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност и същевременно дяловете на съделителите са различни, а голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. В случая е била налице първата предпоставка – жребието е било невъзможно поради различната стойност на имотите и неравенство в дяловете.
Съществуването на задължителна съдебна практика изключва основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК освен при обосноваване на необходимост за осъвременяването или изоставянето й, на каквато в случая касаторите не се позовават, следователно по първия въпрос не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По въпроса дали е допустимо при разпределяне на имотите по чл.292 ГПК, когато жребието е невъзможно, съдът да не се съобрази с ползването на имотите също не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като е разрешаван в съдебната практика. С решение № 1 от 7.02.2001 г. на ВКС, І г.о. по гр. д. № 393/2000 г. е прието, че съдът разпределя допуснатите до делба наследствени имоти между съделителите с различни квоти, като възлага по-големите имоти на съделителя с по-голяма квота, а по-малките на съделител с по-малка квота т.е. при спазване на принципа за съразмерност, както е процедирано и в разглеждания случай. Ползването на имотите би било решаващо за избиране на способа на делбата в случаите , когато жребието е възможно, но е неудобно – решение № 361 от 19.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 889/99 г., I г. о.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1520 от 10.11.2011г. по гр.д.№ 1700/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top