3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. София, 19.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
РЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1262 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на МБАЛ „Лайф Хоспитал” ЕООД, срещу определение № 86 от 21.03.2019г. по ч.т.д. № 64/2019г. на Апелативен съд – Бургас, с което се потвърждава определение № 182/13.02.2019г. по т.д. № 393/2018г. на Окръжен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено, поради прилагане на несъществуващи към датата на сключване на договора – 2015г. норми на чл.19а и чл.128, ал.1, т.3 АПК , обн. ДВ бр. 74 / 2016г., на които е предадено обратно действие, както и поради противоречие на акта с изрична законова норма за подсъдност на административните договори, сключени преди 01.01.2019г. – пар.149, ал.4 от ПЗР на ЗИД на АПК, обн. в ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г.
Ответникът по жалбата, НЗОК, не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прието, че спорът за изпълнението на договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020623 / 2015г. за периода от 01.06.2015г. до 21.12.2015г. е подсъден на административните съдилища, решаващият състав на апелативния съд се е позовал на административния характер на договора. Изложени са мотиви, че договорът е писмено съглашение между административен орган и лечебно заведение, сключен по въпроси от значим обществен интерес и е предвиден в закон – ЗЗО, като отношенията между страните по договора се уреждат въз основа на метода на власт и подчинение. Посочено е, че въпреки, че легалното определение за административен договор за първи път е дадено пред 2016г. с нормата на чл.19а АПК, която няма обратно действие, по същество институтът на административния договор е въведен преди това и уреден със специални закони, като кодификацията на материята за административния договор има за цел обединяване и систематизиране на съществуващите закони и други правни норми, а не създаване на изцяло нов, несъществувал до момента в административното право правен институт. Аргументирано е, че договорите по чл. 20, ал.1, т.4 ЗЗО не са променили качеството си и характеристиката си на административни едва с приемането през 2016г. на общите разпоредби за административния договор в АПК, а са имали това качество и преди това. Изложени са съображения, че новото в регламентацията на административните договори е редът, по който се разглеждат споровете по изпълнението им и тези процесуални норми са приложими към всички заварени като спорни и незаконосъобразно развили се материални правоотношения, като с оглед приложението на чл.128, ал.1, т.3 АПК, споровете във връзка с административни по същността си договори подлежат на разглеждане по административен ред.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по следния правен въпрос: „Каква е подсъдността на осъдителен иск на лечебно заведение, изпълнител по медицинска помощ, срещу НЗОК за неплатени суми по договор за оказване на болнична помощ, сключен през 2015г., преди влизане в сила на чл.19а и чл.128, ал.1, т.3 АПК и след влизане в сила на чл.19ж АПК и с оглед пар. 149, ал.4 ПЗР на ЗИД на АПК / ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./- на граждански или на административен съд?. Частният касатор се позовава на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и на ал.2, пр. последното ГПК.
ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по конкретизирания от настоящия състав въпрос: „Кой съд е компетентен да разгледа спор за изпълнение на договор за оказване на болнична помощ, сключен през 2015г. между лечебно заведение, изпълнител по медицинска помощ, и НЗОК?”. По въпроса е налице произнасяне с определение № 236/ 05.04.2019г. по ч.т.д. № 787/2019г. на II т.о. на ВКС и на петчленен състав на ВКС и ВАС- определение № 16/ 28.02.2019г. по гр.д. № 4/2019г. по описа на ВКС, ГК. В тях е прието, че спорът за изпълнение на договор по чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО, сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ – лечебно заведение, следва да се разгледа по общия исков ред от гражданските съдилища, независимо, че договарянето е реализирано по административен ред и договорът има административен характер, с оглед новата разпоредба на пар. 149, ал.4 ПЗР на ЗИД на АПК / ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./, според която съдебните производства по спорове за изпълнение на сключените преди 01.01.2019г. административни договори, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища.
Настоящият състав на ВКС, напълно възприема даденото разрешение в цитираната практика на върховните съдилища, поради което обжалваното определение, ведно с потвърденото с него определение на окръжния съд, следва да бъдат отменени, като неправилни, тъй като процесният договор е сключен през 2015г., и независимо неговия административен характер, съгласно пар. 149, ал.4 ПЗР на ЗИД на АПК / ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./, компетентен да разгледа спора за изпълнението му е гражданският съд – Окръжен съд – Бургас, на който следва да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 86 от 21.03.2019г. по ч.т.д. № 64/2019г. на Апелативен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 86 от 21.03.2019г. по ч.т.д. № 64/2019г. на Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него определение № 182/13.02.2019г. по т.д. № 393/2018г. на Окръжен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.