О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С. 06.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 7304 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Д. В. Д. и Е. В. Д. – двмата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против определение № 716 от 3.10.2014г. по ч.гр.д.№ 5708/14г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба с вх. № 3494 от 23.05.2014г. против въззивно определение № 244 от 28.04.2014г. по в.гр.д.№ 869/13г. на ОС Добрич, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановения въззивен акт в частта за разноските. Считат така постановения акт за неправилен, но изложените доводи не са свързани с допустимостта на обжалването, а по същество, като изразяват становището си, че по искане за изменение на решението в частта за разноските, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, а не въззивния, пред който евентуално постановения акт би подлежал на обжалване. Подробни съображения са изложени защо се счита, че разноските са определени неправилно. Желаят обжалвания акт да бъде отменен, решението на въззивния съд в частта за разноските обезсилено, а делото върнато на районния за произнасяне по искането.
Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната основателност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
По повод на предявен от Л. С. Ж. против Д. В. Д. и Е. В. Д. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, Районен съд Добрич е постановил решение № 84 от 15.07.2013г.по гр.д. № 110/09г., с което го е уважил и е присъдил разноски в тежест на ответната страна в размер на 4 990лв.
След подадена въззивна жалба от Д. В. Д. и Е. В. Д., в която са направени възражения и във връзка с присъдените разноски /включително и искане за отмяна на акта в частта за разноските/, въззивният Окръжен съд Добрич е счел, че постановеният съдебен акт по съществото на спора е правилен, но неправилно е определен размера на дължимите разноски, поради което е потвърдил решение № 84 от 15.07.2013г.по гр.д. № 110/09г. досежно иска с правно основание чл.135 от ЗЗД и за разноските до 1900.26лв. и го е отме-нил в частта за разноските за присъдената сума над 1900.26лв. до 4 990лв.
Последвала е молба с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решението по въззивното дело/в гр.д.№ 869/13г.на Д./ в частта за разноските, по която въззивният съд се е произнесъл с определение № 244 от 28.04.2014г. по в.гр.д.№ 869/13г. на ОС Добрич, като я е оставил без уважение.
За да постанови акта си, предходният състав на ВКС е приел, че тъй като решението/с оглед цената на иска/, по което е постановено определението по чл.248 от ГПК не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.248 ал.3 от ГПК не подлежи на обжалване и определението за разноски.
Възражението на жалбоподателите, че произнасяйки се по молбата за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е постановил недопустим акт, защото компетентен бил районния съд – не може да бъде споделено. Правилността на постановения от въззивния съд акт не е предмет на настоящето производство, защото пред вид нормата на чл.248 ал.3 от ГПК не е предвидена правна възможност за обжалване на постановения акт, който като неподлежащ на обжалване е влязъл в сила. На това основание съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената касационна жалба и постановеният от него акт е правилен. Съгласно волята на законодателя постановеното определение, с което съдът се произнася по искане за допълване или изменение на постановения от него акт в частта за разноските не подлежи на обжалване, ако не подлежи на обжалване акта, във връзка с постановяване на който са направени разноските. Настоящият случай е такъв. Постановеното от въззивният съд решение / пред вид цената на иска, която е под 5 000лв.и нормата на чл.280 ал.2 от ГПК/ не подлежи на обжалване, поради което постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение, с което съдът се е произнесал по искането за изменението му в частта за разноските, също не подлежи на обжалване. За пълнота следва да се посочи, че по това искане компетентен е сезирания съд /в случая искането е било отправено до въззивния съд и е за изменение на постановения от него акт/. Поради липсата на предвиден правен ред за обжалване е недопустимо разглеждането на изложените доводи, касаещи размера на дължимите в конкретния случай разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 716 от 3.10.2014г. по ч.гр.д.№ 5708/14г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.