О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
С. 26.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1619/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Я. В., против въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ с-в, № 2230 от 03.12.2014г. по в.гр.д. № 511/2014г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, ГО, V бр. с-в, № 366 от 17.01.2013г. по гр.д. № 4178/2009г., с което Л. Х. М. е поставена под пълно запрещение, и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от И. Х. М. срещу Л. Х. М. иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставянето й под запрещение.
Ответницата Л. Х. М. в представения от особения й представител адв. М. Я. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от И. Х. М. срещу Л. Х. М. иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставянето й под запрещение въззивният съд е приел, че не е налице юридическият критерии -лицето да не е в състояние да се грижи за своите работи, пълното и главно доказване на който е в тежест на ищеца. Приел е за установено от медицинската документация и останалите писмени доказателства, че Л. Х. страда от „параноидна шизофрения”, била е хоспитализирана през 2007, 2008г. и два пъти през 2010г., има един опит за самоубийство през 2006г., след изписването не приема редовно поддържащата терапия, регистриран е случай на неадекватно и опасно за околните поведение, била агресивна към близките си, заплашвала с убийство, нарязала всички дрехи в къщи, а въз основа на съдебнопсихиатричната експертиза е приел, че болестта на ответницата е приела хроничен ход с устойчива негативна симптоматика и хронично персистиращо психотична продукция от параноидно-халюцинаторния кръг, което е довело до социална, трудова и семейна дезадаптация. Съдът е възприел заключението на съдебно-психиатричната експертиза според която оценъчните способности на ответницата са силно нарушени, липсва съзнание за болест и критичност към поведението й, поради напредналия стадии на болестта и изразеността на необратимите симптоми, формирали личностовата промяна, ответницата не е в състояние да се грижи сама за себе си и за своите работи, но въз основа на проведения в първоинстанционното производство разпит на Л. Х. е приел, че същата е отговаряла смислено и адекватно на поставените й въпроси и у съда не е създадено абсолютно сигурно убеждение, че въпреки наличието на душевна болест тя не може да се грижи за своите работи.
К. И. Х. М. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите: относно връзката между медицинския и юридическия критерии за поставяне на ответницата под пълно запрещение поради противоречие с т. 5 на ППВС № 5/1979г. относно задължението на съда да изложи мотиви за необосноваността на заключението на вещото лице; относно приложението на чл. 5 ЗЛС и чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, решен от въззивния съд в противоречие с решението на КС от 17.07.2014г. по к.д. № 10/2014г.; за приложението на служебното и диспозитивното начало по делата с предмет поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение поради противоречие с решение № 2895/1968г. ВС, ІІ г.о. и решение № 2484/1974г. ВС, ІІ г.о.; длъжен ли е съдът да се произнесе дали са налице условията за поставяне на лицето под ограничено запрещение, когато се произнася отрицателно за поставянето на едно лице под пълно запрещение поради противоречие с решение № 976а/1994г. ВС, ІІ г.о. Прилага посочената в изложението съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените въпроси поради противоречие с т. 5 на ППВС № 5/1979г., с което са дадени задължителни указания на съдилищата, че експертът определя степента на страданието на лицето както и с оглед здравословното му състояние може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси, а съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение когато не го възприема.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 30 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Софийски апелативен съд, ГО, VІІ с-в, № 2230 от 03.12.2014г. по в.гр.д. № 511/2014г.,
Указва на И. Х. М. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: