О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С. 24.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 252 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. А. Г., в качеството й на настойник на Г. А. Г., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 1323 от 6.10.2014г. по в.гр.д. № 1471 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2266 от 28.04.2014г. по гр.д. № 17949/12г. на Варненски районен съд, като са отхвърлени предявените четири иска 1. с правно основание чл.31 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем на договор за покупко- продажба, обективиран в н.а. № 59 т.ІІІ рег. № 20404 н.д. № 398/06г.с предмет УПИ І-71 кв.29 по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда, поради това, че ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си като погасен по давност, 2. с правно основание чл.29 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем на същия договор за покупко- продажба, обективиран в н.а. № 59 т.ІІІ рег. № 20404 н.д. № 398/06г. поради измама, 3. с правно основание чл.31 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем запис на заповед от 16.08.2007г.за сумата от 22 000лв., поради това, че ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си като погасен по давност и 4. с правно основание чл.29 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем на същата запис на заповед поради измама и са присъдени следващите се разноски.
В подадената касационна жалба касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
Първо счита, че въззивния съд е разрешил в противоречие с постановена по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС /решения № 120 от 4.04.2013г. по гр.д. № 964/12г.на ІV г.о., № 157 от 8.11.2011г. по гр.д. № 823/10г.на ІІ г.о./ въпроса за задължението на основание чл.272 от ГПК на въззивния съд да обсъди отказа да се допуснат доказателства,необходими за извършване на преценка по искане на страна по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК и за преценка на всички релевантни към спора доказателства.
Поставя и въпроса: „Свидетелски показания, сочещи измамливи действия на трето лице по отношение на процесните сделки, подкрепени с писмени доказателства за връзка между третото лице и страните по сделките, както и предприето от третото лице по плащане по задължение, произтичащо от същите сделки и наличие на образувано по-рано досъдебно производство по чл.209 от НК срещу същото лице и за същите сделки, съставляват ли достатъчно данни за престъпни обстоятелства по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, налагащи спиране на гражданското производство?”
Третият въпрос, който касаторът поставя като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е : „От кой момент и за кого започва да тече срока по чл.32 ал.2, във вр. с чл.31 ал.1 ЗЗД, когато е установено, че психическото състояние на лицето, което не може да разбира и да ръководи действията си, се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл.146 ал.1 от Закона за здравето, лицето е страдало от него преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред е поставено под запрещение след извършване на сделката?
Срещу подадената касационна жалба са постъпили два писмени отговора от двете противни страни,с които се оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
П. две сделки са извършени през 2006 и 2007г.
С н.а. № 59 т.ІІІ рег. № 20404 н.д. № 398/06г. ответницата Д. П. на 30.11.2006г. е продала на Г. А. Г. поземлем имот с площ от 1 070кв.м. /по графично измерване 980кв.м./, представляващ УПИ І-71 кв.29 по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 81 кв.м. за сумата от 40 000 евро, за която е посочено че е изплатена със заемни средства от Банка Д. В., съгласно поет банков ангажимент за кредит в размер на 40 000 евро, на основание договор за жилищен кредит от 29.11.2006г. и вписване на законна ипотека. Сумата е била депозирана по сметка на продавача.
Със запис на заповед от 16.08.2007г. Г. А. Г. се е задължил да изплати на ответницата М. М. безусловно и необратимо сумата от 22 000лв. Падежът на паричното задължение е най- късно 31.08.2007г.
Съгласно приета по делото тройна комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза Г. А. Г. страда от шизофренично разстройство, епилепсия, големи клонично- тонични гърчове. Към момента на извършване на сделките психичното му състояние отговаря на медицинските критерии „продължително разстройство на съзнанието”, което не му е позволявало да разбира значението на постъпките си и да ръководи действията си. Според критериите за недееспособност състоянието му е съответствало на „душевна болест” и той не е бил в състояние да се грижи за себе си, за личните си и имуществени интереси и да изразява правно валидна воля.
Г. А. Г. е поставен под пълно запрещение с решение от 2011г.по гр.д.№ 2274/2010г., а настоящият иск е предявен на 4.12.2012г.
В. съд е приел предявените искове с правно основание чл.31 от ЗЗД за основателни, но ги е отхвърлил като погасени по давност.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че по първия, поставен от касатора въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Въпросът за началния момент, от който тече давността за предявяване на унищожаемостта в хипотеза, когато лицето още към момента на извършването на сделките е страдало от заболяване, което не му позволявало да разбира значението на постъпките си и да ръководи действията си, но не е било поставено под запрещение, а след това поради състоянието си е било неспособно да защити интересите си и да предяви иска в тригодишния срок по чл.32 ал.2, във вр. с чл.31 ал.1 ЗЗД, е от съществено значение за изхода на спора. По същия не се представя съдебна практика, а с оглед съществуващите обществените условия е налице необходимост от създаване на такава.
По останалите два поставени от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и за тях съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС не е налице общото основание за допустимост.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като констатира, че касаторът е освободен от заплащане на такси, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1323 от 6.10.2014г. по в.гр.д. № 1471 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.