О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
С. 06.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8 декември 2015г. в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4498/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. С. Ш., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ с-в, № 717 от 21.04.2015г. по в.гр.д. № 406/2015г., с което е потвърдено решението на Карловския районен съд, ІІІ гр. с-в, № 492 от 04.12.2014г. по гр.д. № 771/2014г., с което е отхвърлен предявеният от А. Г. П. против Х. Г. Ч. иск за заплащане на сумата 6 000 лв., съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване.
Ответникът Х. Г. Ч. от [населено място], в подадения от пълномощника му адв. Б. Б. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от А. Г. П. против Х. Г. Ч. иск за заплащане на сумата 6 000 лв., съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, въззивният съд е приел, че искът не е доказан по основание и размер. Приел е за установено от фактическа страна, че ответникът е препятствал ищцата да ползва закупения от нея през 2009г. втори етаж на жилищна сграда до момента на извършване на въвода във владение на 28.09.2011г. Относно твърденията на ищцата, че е претърпяла вреди от неизвършени в имота ремонти съдът е приел, че липсват доказателства за намерение на ищцата да извърши подмяна на паркета и ремонт на банята, липсват доказателства за стойността на жилището понастоящем и стойността при извършени такива подобрения, т.е. за увеличената стойност на имота. Но дори и ищцата да е била лишена от възможност да извърши тези ремонти, то увеличената стойност на ремонта не е съизмерима с дължимо обезщетение поради лишаване от правото й да ползва имота си. Това е обезщетение за обедняването на една от страните за сметка на обогатяването на другата страна. Сами по себе си стойността на неизвършен ремонт и неувеличаването с тази стойност на пазарната цена на имота, не съставлява нито обедняване на ищцата, нито обогатяване на ответника за нейна сметка.
К. А. Г. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите „кога следва да бъде осъден носителят на неправомерно поведение, което е в причинно следствена връзка с настъпилите неблагоприятни последици, и следва ли съдът да присъди обезщетение по справедливост” и „следва ли да се приеме, че е налице правна квалификация по чл. 55 ЗЗД и в коя форма, след като ищцата е лишена от възможността да извърши каквито и да е ремонти в имота си предвид на това намира ли приложение чл. 55 ЗЗД и има ли неоснователно обогатяване или обедняване на другата страна”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради вероятност същото да е недопустимо. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го опусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение като на жалбоподателката се укаже да внесе държавна такса в размер на 120 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, В., VІІ с-в, № 717 от 21.04.2015г. по в.гр.д. № 406/2015г.
Указва на А. Г. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 120 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: