О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
С. 07.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 622 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Център за асистирана репродукция [населено място], представляван от директора Г., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 8167 от 26.11.2015г. по в.гр.д. № 10408 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.01.2015г. по гр.д.№ 41793/2014г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, като частично е отменено досежно иска по чл.344 ал.1 т.3, във вр.с чл.215 КТ като допълнително е присъдена и сумата 368.42лв.,парично обезщетение за периода от 20.12.2014г. до 1.01.2015г.,ведно със законната лихва, считано от 31.07.2014г. и са присъдени следващите се разноски
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като се поставят следните въпроси:
1. Допустимо ли е промяната в изискванията за заемане на определена длъжност, извършена след сключване на трудовия договор с ищеца, да бъде отразена в длъжностната характеристика на новата длъжност „главен експерт/лекар” на мястото на длъжността „икономист- организация на труда”?,
2. Обстоятелството, че длъжността „главен експерт/лекар” е записана в длъжностното разписание като „главен експерт”, а по длъжностна характеристика трябва да е „главен експерт/лекар”, обосновава ли незаконност на заповедта за уволнение, мотивирана с промяна в изискванията за заеманата от ищеца длъжност„икономист- организация на труда”, чрез трансформирането й в нова длъжност „главен експерт/лекар”?,
3. Съществена ли е грешката, отразена в щатното разписание на длъжностите от 26.05.2014г., в което по отношение на изискването за заемане на длъжността „главен експерт” е записана образователна степен „бакалавър”, а в длъжностните изисквания за заемане на тази длъжност, отразени в утвърдената от работодателя за нея длъжностна характеристика, дефинирана като „главен експерт/лекар” е посочена образователна степен „магистър”, която е най-ниската възможна за заемане на длъжността „лекар”? , за който счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 248 от 23.04.2010г. по гр.д.№ 254/09г.на ІV гр.о. , № 4 от 27.01.2014г. по гр.д.№ 4608/13г.на ІV гр.о., № 28 от 26.02.2014г. по гр.д.№ 2917/13г.на ІV гр.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна. Оспорва допустимостта, като счита, че първия поставен въпрос е неясен, а останалите два са формулирани по начин, изискващ преценка на правилността на постановения въззивен акт, каквато в настоящата фаза не е може да бъде извършвана. Оспорва и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По начина, по който са формулирани поставените от касатора въпроси, поради прекомерната си конкретика и тясна връзка с фактите по делото, не съставляват годно общо основание за допустимост и въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС – поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В този смисъл, в настоящата фаза, съдът не може да се произнася дали е допустима извършената промяна в изискванията за заемане на длъжността, отразена в длъжностната характеристика на новата длъжност „главен експерт/лекар” на мястото на длъжността „икономист- организация на труда”, дали записването в длъжностното разписание на длъжността като „главен експерт”, вместо по начина, по който е записана в длъжностна характеристика „главен експерт/лекар”, обосновава незаконност на заповедта за уволнение, нито дали грешното записване в щатното разписание на длъжностите от 26.05.2014г. на изискването за заемане на длъжността „главен експерт”- да е с образователна степен „бакалавър”, вместо „магистър”, е съществено.
Освен горното, следва да се посочи, че не е налице и посоченото специално основание за допустимост, защото въззивният акт не противоречи на разрешенията, дадени в цитираната от касатора практика. В случая мотивите на въззивният съд, с които е счел извършеното уволнение за незаконосъобразно, са че не е налице нито едно от посочените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение две основания – нито това по чл.328 т.6, нито по чл.328 т.11 КТ. Приел е, че не се установява извършване на твърдяната трансформация на длъжността „икономист- организация на труда”в „главен експерт/лекар”, като се е мотивирал с факта, че е налице несъответствие между длъжността, в която се твърди, че е трансформирана длъжността на ищеца „главен експерт/лекар” и посочената в новото щатно разписание „главен експерт”. В този смисъл посочените от касатора решения са иревелантни, тъй като реш. № 248 от 23.04.2010г. касае основанието по чл.328 т.6 КТ, за което е прието, че не е приложимо /а именно, че изискванията за образование за заемане на определена длъжност могат да бъдат променени от работодателя с промяна на длъжностната характеристика и това негово решение е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол/, а реш. № 4 от 27.01.2014г. и № 28 от 26.02.2014г. са постановени по различен от настоящите въпроси /за значението на несъответствието между посочените фактическо и правно основание в заповедта, каквото в случая разминаване на се установява/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8167 от 26.11.2015г. по в.гр.д. № 10408 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.