Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр.София, 24.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1249/2008 година
Производството е по чл.218а, във връзка с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Л. Г. Д. от гр. Д. и Л. Г. М. от село Б., община Д. против решение от 06.11.2007 год. по гр.дело № 435/2007 год. на К. окръжен съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова настояват за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Ц. С. Г. и Ц. Г. М. от село Б., община Д., Т. Т. М. от гр. П. и Е. Т. П. от гр. П. не изразяват становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 24.01.2007 г. по гр.дело № 1616/2005 год. на Д. районен съд, в частта, с която е допусната делба на земеделска земя, представляваща нива от 1.130 дка, І.-та категория, находяща се в м. „С”, землището на с. Б., имот с № 0* по картата на землището, при квоти, съответстващи на наследствените права на съделителите, съгласно чл. 5 и чл. 8 ЗН, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за основателност и доказаност на претенцията за делба. Констатирано е по делото, че правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ земеделска земя е възстановено, по силата на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18 от ППЗСПЗЗ, с решение на ПК, на наследници на И. М. Обсъдени са, като неоснователни възраженията на ответниците, че имотът е бил собственост на техния общ наследодател и син на общия на страните наследодател, а именно Г. М. , към момента на образуване на ТКЗС, защото тази претенция е недопустима за разглеждане в делбеното производство, с оглед на конститутивното действие на решението на органа на поземлената собственост, овластен по силата на реституционния ЗСПЗЗ да извърши процедурата по възстановяване на собствеността върух земеделска земя. В подкрепа на становището си въззивният съд се е позовал на единната и непротиворечива практика на касационния съд в редица съдебни актове, които цитира. Същите съображения въззивният съд е отнесъл и към възражението на ответниците, че границите на процесния имот, така както е възстановено правото на собственост от ПК не съответствали на старите граници, каквито възражения приел за недопустими за разглеждане в делбеното производство, а е следвало да се направят в производството по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ пред ПК.
Конституционният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага неговото отменяване. В касационната жалба се поддържат отново доводите, че процесният имот е бил собственост на Г. М. , разпределен му при извършена делба от общия наследодател и негов баща И. П. и същия довод, че границите на имота не са тези, определени с решението на ПК.
Касационните доводи са неоснователни и правилно въззивният съд ги е отхвърлил. В производството по допускане на делбата на земеделски имоти страните – участници в него са легитимират единствено с решението на органа на поземлената собственост, който е извършил процедурата по възстановяване на правото на собственост, по реда и условията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Пред касаторите е била открита възможността да установят самостоятелни права върху наследствения имот, по реда и условията на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, което производство е предхождащо производството за делба, за да установят свои права, в качеството си на наследници на Г. М. Изследването на заявените права в делбеното производство е недопустимо, с оглед на процедурата по възстановяването им, която следва да се осъществи от органа – поземлената комисия, след евентуалното уважаване на иска за собственост към минал момент, който орган е единствено овластеният за това от реституционния закон ЗСПЗЗ. Решението на съда, постановено в делбеното производство не може да замести административната процедура, предвидена в специалния закон, затова правилно решаващият съд е приел, че е сезиран с иск за делба на земеделски имот, чиято собственост, по силата на наследяването е възникнала за всички наследници на общия наследодател И, така както е възстановена от поземлената комисия, съгласно административния й акт, произвеждащ конститутивното си действие и за неговите граници.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която оставя без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.11.2007 год. по гр.дело № 435/2007 год. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: