О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
С. 10.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 170 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Ц. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 5630 от 17.07.2015г. по в.гр.д.№ 5919 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 5.02.2013г. по гр.д. № 42184/2010г. на Районен съд София в обжалваната част за отхвърляне на исковете с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което е прогласена нищожността на договор за дарение, сключен с н.а. № 144/2008г. т.ІV д.№ 686/2008г. досежно ? ид.ч. от описания в акта имот поради липса на съгласие, прието е за установено спрямо П. Ц. П., че И. М. И., М. П. И. и И. П. И. са собственици, на основание на договор за продажба на държавен недвижим имот по Н. от 20.02.1995г. и наследяване по закон от П. Д. И. на апартамент № 54, находящ се в [населено място] [жк], състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, на площ от 71.12кв.м., ведно с избено помещение № 14 с площ 3.63кв.м. и съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като е осъден П. Ц. П. да предаде владението върху същия имот на И. М. И., М. П. И. и И. П. И. на основание чл.108 ЗС и са присъдени следващите с такси и разноски.
Решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД досежно другата ? ид.ч.от имота е обявено за влязло в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както нейната допустимост /поради липса на постановен конкретен въпрос като общо основание за допустимост/, така и нейната основателност. Претендира присъждане на направените разноски без да представя списък и доказателства за техния размер и за реалното им извършване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Процесният договор за дарение е сключен от наследодателя на ищците П. И. и неговата съпруга /ищцата И./ с техния син –И. И., който също е конституиран като ищец. Ищците твърдят, че договорът е сключен без съгласието на дарителите, които не са явили пред нотариуса /явил се е И. И. с техните лични карти/. Впоследствие той е продал имота на ответника с н.а. № 48/2008г.
По делото са приети заключения на единична и тройна експертизи. Според първата – подписите, положени от дарителите не са изпълнени от тях, а според втората – подписът само на единия дарител /П. И./ вероятно е изпълнен от него.
В. съд е приел, че първата инстанция неправилно е разпределила доказателствената тежест. При оспорване на официален свидетелстващ документ, тежестта е на ответника, който следва да докаже – при условията на пълно насрещно доказване, че подписът е положен от дарителя. Преценил е, че тройната съдебно-графологическа експертиза не съставлява такова безспорно доказателство. Пред вид доказателствения материал по делото и категоричността на единичната експертиза, е счел че следва да възприема това заключение. Позовал се и на факта, че тройната експертиза е ползвала сравнителен материал от по-късен период /2008г. и 2009г./, който е след полагане на оспорения подпис на 13.08.2008г. С оглед извода си за нищожност на договора за дарение и пред вид устаневоното от ищците право на собственост /чрез договор за покупка на имота по реда на Н. от 20.02.1995г./, съдът е уважил иска с правно основание чл.108 ЗС и е осъдил ответника да предаде владението върху имота.
При тези факти, касаторът счита постановения акт за недопустим, пред вид обстоятелството, че по иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД не може ответник по делото да е лице, което не е участвало в сделката, а страните по сделката да са ищци. Счита, че при конституиране на страните първата инстанция е допуснала процесуално нарушение, което въззивният съд е бил длъжен да отстрани. Постановеният акт счита за недопустим освен поради ненадлежна процесуална легитимация, още и поради липса на сезиране с иск по чл.108 ЗС.
Отделно касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не формулира конкретен въпрос, по който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС и не сочи такава практика. Излага доводи, че е останало неясно защо съдът е кредитирал заключението на единичната експертиза, а не на тройната. Счита за правен абсурд обстоятелството, че ответникът, който е пострадал от извършената от ищеца И. И. измама /той е признал за извършването й и срещу него има внесен обвинителен акт от прокуратурата/, е осъден да заплаща направените от същия разноски в две инстанции.
При гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора за недопустимост на постановения акт поради липса на надлежна страна. В случая по отношение на И. И. е налице сливане на двете качества на ищец и ответник,доколкото е страна по сделката /надарен/, която се иска да бъде обявена за нищожна и е наследник на един от дарителите /негов баща, починал преди предявяване на иска/. Конституиран е като ищец /пред вид невъзможността да бъде едновременно и ищец, и ответник/ и наличието на влязло в сила решение, с което процесната сделка за дарение е обявена за нищожна за ? ид.ч.
Неоснователно е и възражението за недопустимост поради произнасяне по непредявен иск по чл.108 ЗС. С оглед петитума на предявената искова молба, първоинстанционният съд в доклада си /определение от 17.06.2011г./ изрично е приел, че е сезиран с такъв иск, разпределил е доказателствената тежест и се е произнесъл по него.
Поради липса на поставен от касатора конкретен въпрос, съставляващ общо основание за допустимост, на основание чл.280 ал.1 ГПК и пред вид разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не може да бъде допуснато. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че касационната инстанция не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В конкретния случай подобно извеждане на правния въпрос е невъзможно и на още едно основание. Посочените от касатора доводи касаят обсъждането на събраните по делото доказателства /в случая приетите експертизи/ и правилността /обосноваността/ на постановения акт. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /по чл.281, т.3 ГПК/ и на този етап проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт настоящата инстанция не извършва.
Поради липса на доказателства за реално извършени разноски, искането на ответната страна /което с оглед изхода на делото е основателно/ следва да бъде оставено без уважение като недоказано.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5630 от 17.07.2015г. по в.гр.д.№ 5919 по описа за 2013г.на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на И. М. И., М. П. И. и И. П. И. за присъждане на разноски като недоказано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :