О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
С. 30.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5011 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Д. Е. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение от 3. 12. 2014г. по в.т.д. № 17444 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25. 10. 2013г. по гр.д. № 31920/2012г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл.45, чл.49 и чл.53 ЗЗД срещу Е. Д. П., И. М. Д. и Банка Д. ЕАД за осъждане в условията на солидарна отговорност да й заплатят сумата от 5 584.07лв., представляваща вреда, настъпила от незаконосъобразни действия на ответниците, изразяващи се в разпореждане – изтегляне на 21. 07. 2010г. сумата от спестовен влог.
В подадената касационна жалба касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени въпроси :
1. Длъжен ли е съдът да определи обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото, доводите на страните и прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право? Позовава се на ППВС № 1/1965г., ППВС № 1/1985г., ППВС № 1/1953г., решения № 93 от 6.07.2010г. по гр.д.№ 808/2009г. и № 217 от 9.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г.
2. Точно ли е изпълнението, ако е извършено плащане на лице, което не е надлежно упълномощено и упълномощителят не е потвърдил или не се е възползвал от плащането? Позовава се решения № 166 от 30.07.2014г. по гр.д.№ 5946/2013г. на ІV г.о., № 787 от 18.11.2010г. по гр.д.№ 1539/2009г. на ІV г.о. и № 147 от 6.10.2009г. по гр.д.№ 85/2009г. на І г.о.,
3. Налице ли е основание за търсене на имуществена отговорност на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД, ако причинителят на увреждането е нарушил правилата за извършване на определена работа? Според касаторът въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановена задължителна практика на ВКС – т.1 от ППВС № 9 от 28.12.1966г., решения № 369 от 2.11.2011г. по гр.д.№ 904/2010г. на ІІІ гр.о., № 503 от 21.07.2010г. по гр.д.№ 1069/2009г. на ІІІ гр.о. и № 147 от 19.06.2012г. и
4. Изпълнени ли са изискванията на чл.23 ал.1 от Правилата за влогове и сметки на физически лица на Банка Д.?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от физическите лица Е. Д. П., И. М. Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По делото не е било спорно, че ищцата и първата ответница са сестри, чийто баща Д. Е. е починал на 30.09.3009г. Втората ответница е майка само на първата ответница /не и на ищцата/.
Ищцата твърди, че следва да й бъде изплатена сумата по останалия след смъртта на баща й, влог в Банка Д. в размер на 11 168.14лв., тъй като същата е получена от продажбата на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], нейна лична собственост /принадлежал на нейната майка/, който е упълномощила баща си да продаде. Твърди, че след продажбата баща й не й е предал полагащата й се сума от продажната цена. Тъй като сумата от 5584.07лв. е била изтеглена от втората ответница, с пълномощно, дадено от първата на 27.07.2010г., ищцата я претендира от двете. Счита, че е изтеглена и разпределена между ответниците – физически лица неправомерно, а отговорността на ответника – юридическо лице обосновава с допуснато от негови служители нарушение на правилата за разпореждане с влогове.
Не се спори, че влогът на общия наследодател е открит през 2001г. /т.е. преди продажбата през 2005г. на апартамента в [населено място]/, извършвани са различни действия и е закрит на 21.07.2010г., на която дата е изтеглена процесната сума от 5584.07лв. от ответницата Д., в качеството си на пълномощник на ответницата П.. По делото не е изяснен въпроса за получената от продажбата на апартамента цена, защото според сключения предварителен договор тя е 22 000лв., а в нотариалния акт продажната цена е 7 800лв.
Не се спори, че на 9.08.2010г. Банка Д. е изплатила на ищцата сумата от 5 591.25лв. с представено удостоверение за наследници /вж. извлечение на стр.18 от първоинстанционното производство/.
В. съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищцата не е доказала изискуемото за уважаване на иск с правно основание чл.45 ЗЗД противоправно поведение на ответниците физически лица и не е установила размер на причинени имуществени вреди. С оглед ангажираните по делото доказателства, е преценил като недоказано твърдението на ищцата, че постъпилите по банковия влог средства представляват продажната цена на собствения й недвижим имот. За да отхвърли иска по чл.49 ЗЗД срещу третия ответник, съдът е приел, че изпълнителят на работата точно е изпълнил задълженията си, предоставяйки на упълномощеното лице полагащата се наследствена част.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касаторката въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото същите /без първия/ не отговарят на изискванията за общо основание, посочени в т.1 от ТР № 1 от 19.10.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същите или съдържат твърдения, които не са установени по делото /че плащането е извършено на лице, което не е надлежно упълномощено и упълномощителят не е потвърдил или не се е възползвал от плащането, каквито са твърденията във втория поставен въпрос и че причинителят на увреждането е нарушил правилата за извършване на определена работа, каквито са твърденията в третия/ или изискват преценката на ангажираните по делото доказателства, каквато настоящият съдебен състав в това производство не може да извършва /какъвто е четвъртия въпрос дали в конкретния случай са били изпълнени изискванията на правилата, по които работи Банка Д./.
По първият поставен от касатора въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е разрешен от въззивният съд в противоречие с установената съдебна практика, включително посочената от касатора. В случая съдът е отделил спорното от безспорното и след като е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, изложените от страните доводи и е преценил всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, е формирал окончателните си правни изводи, които настоящата инстанция, в това производство не контролира.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 3. 12. 2014г. по в.т.д. № 17444 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.