О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
Гр.С., 13.03.2015
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: Ц. Г.
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.242 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 7.11.2014г. по г.д.№.567/14 на Шуменски Окръжен съд – с което е потвърдено решение №.595/22.07.14г. по г.д.№.1218/14г. на Шуменски районен съд.
Ответната страна Д. А. Ш. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е уважен. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор със срок за изпитване, който е бил прекратен от ищеца на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ – поради неизплащане на две поредни заплати, а не от работодателя на основание чл.71 ал.1 КТ – в изпитателния срок. На база подробен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели е намерил, че ищецът е подал заявление за прекратяване на договора преди връчената му впоследствие в рамките на същия ден заповед за уволнение, поради което и именно неговото волеизявление е породило първо правни последици. С оглед на това правилното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл.327 ал.1 т.2 КТ – а не вписаното в книжката му чл.71 ал.1 КТ, и искането за поправянето му е основателно.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението на касатора не се съдържа правен въпрос. Отразено е единствено, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – без да е налице каквато и да е формулировка. Доколкото се сочи, че подробни съображения са изложени в касационната жалба, която е неделима част от изложението, в нея такива въпроси отново не са посочени. Тя съдържа оплаквания за неправилност на решението и необоснованост, вкл. предвид неправилна според касатора преценка на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.2 ГПК, касаторът дължи направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 7.11.2014г. по г.д.№.567/14 на Шуменски Окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], клон Шумен, ЕИК 8311600780272, [населено място], [улица].1, да плати на Д. А. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. В., обл.Шумен, [улица].8, със съдебен адрес [населено място], [улица].68, вх.Б, ап.20, адв. С. П., 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: