4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
[населено място], 05.06.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на трети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 27/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Уникредит лизинг „ ЕАД против решение № 1003/25.04.2018 г. по т.д.№ 5708/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1466/20.07.2017 г. по т.д.№ 1776/2016 г. на Софийски градски съд, за прекратяване производството по несъстоятелност на „Симени„ЕООД и заличаване на дружеството от търговския регистър към Агенция по вписванията. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.632 ал.2 ТЗ, като не споделя съображенията на съда, че наличното / недвижимо и движимо / имущество на несъстоятелния длъжник не удовлетворява изискването за „достатъчно„ да покрие началните разноски по несъстоятелността, по смисъла на същата разпоредба, доколкото осребряването му само по себе си предпоставя налични парични средства, за предприемане на действия по продажбата му. Според касатора достатъчно е обстоятелството, че стойността на това имущество, за каквато е възприета покупната му цена от 36 330,46 лева, надхвърля определената от съда по несъстоятелността, като необходима за покриване на началните разноски по несъстоятелността, сума от 3 000 лева. Следва, според страната, да се даде приоритет на интереса на кредиторите, чрез създаване възможност за удовлетворяването им от имуществото на длъжника, вместо да се изхожда от интереса на синдика от изначална сигурност за възмездяването му или от интереса на недобросъвестния длъжник.
Ответната страна – „Симени„ЕООД в несъстоятелност – не депозира отговор на касационнната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С решение № 728/21.04.2016 г. по т.д.№ 1776/2016 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „Симени„ЕООД и открито производство по несъстоятелност на същото дружество, обявена е несъстоятелността му, постановено е прекратяване на дейността му и е спряно производството, на основание чл.632 ТЗ. Без да е постановил, предходно на решението си по чл. 632 ал.1 ТЗ, определение по чл.629б ТЗ, съдът е обосновал спирането с липса на изявление на представляващия „Симени” ЕООД, за поемане началните разноски по несъстоятелността , както и с липса на налични парични средства на дружеството за тази цел.
Решението по чл.632 ал.1 ТЗ не е обжалвано и е влязло в сила . След постановяването му и в срока по чл.632 ал.2 ТЗ Национална агенция по приходите и настоящият касатор – „Уникредит лизинг „ЕАД – са поискали възобновяване на производството, позовавайки се на притежавано от „Симени„ ЕООД недвижимо / два недвижими имота / и движимо / моторни превозни средства и мотопеди / имущество. В евентуалност е заявена готовност за предплащане на разноски, чийто размер съдът по несъстоятелността следва да определи. Съдът е определил предплатими разноски в размер от 3 000 лева, като в предоставения срок за заплащането им, вкл. след продължаването му за НАП , предплащане не е извършено и този факт не се оспорва. С решение № 1466/20.07.2017 г. по т.д.№ 1776/2016 г. Софийски градски съд е прекратил производството по несъстоятелност и заличил търговеца, на основание чл.632 ал.4 ТЗ.
Касаторът се позовава на факта на обективно съществуващо недвижимо имущество, притежавано от „Симени„ ЕООД в несъстоятелност, чиято стойност, изводима от покупната цена на която е било придобито от дружеството, надхвърля определената сума за начални разноски по несъстоятелността.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира единствено въпроса : Липсата на ликвидни активи означава ли липса на имущество и следва ли под достатъчно имущество по смисъла на чл.632 ал.2 ТЗ да се приема само ликвидно такова ? Допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид необходимост от тълкуване на чл.632 ал.2 ТЗ и конкретно визираната в разпоредбата, в условия на алтернативност с възможността за предплащане на разноски от кредиторите на несъстоятелността и като самостоятелна , предпоставка – „ достатъчно имущество„ на несъстоятелния длъжник.
Въззивният съд не е изложил конкретни мотиви относно игнориране на притежаваното от несъстоятелния длъжник недвижимо и движимо имущество, в качеството му на предпоставка за възобновяване на производството, но видно от мотивите на решението му по чл.632 ал.1 ТЗ очевидно приема, че възобновяването предпоставя бързоликвидно имущество и конкретно – налични парични средства, които да поемат разноските по осребряването му.
Въпросът, с това си съдържание, е нелогичен, доколкото неликвидно само по себе си имущество изключва възможността за осребряване и обслужване, чрез тази си трансформация, паричните разходи по несъстоятелността. Логично е формулирането му в аспект на конкретната характеристика на по начало ликвидното имущество или съобразимо ли е, по смисъла на чл.632 ал.2 ТЗ, недвижимо имущество, притежавано от несъстоятелния длъжник, доколкото и за разпореждането със същото за издръжка на производството по несъстоятелност, е предвиден специален ред – чл.639б ал.4 вр. с ал.1 и чл.677 ал.1 т.8 ТЗ , изискващ съгласие на събранието на кредиторите или на комитета на кредиторите, какъвто орган в настоящата фаза на производството по несъстоятелност не е конституиран, а и който ред е осъществим чрез пряко договаряне от синдика на несъстоятелното дружество, само по себе си предпоставящо предварителни разходи по оценка на имуществото и обезпечаване на процедурата.
Конкретизиран досежно съобразяването на притежавано от несъстоятелния длъжник конкретно имущество, различно от налични парични средства, като достатъчно, по смисъла на чл.632 ал.2 ТЗ, въпросът удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК, но не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е обоснована противоречива съдебна практика по приложението на чл.632 ал.2 ТЗ, при това съобразяваща чл.639б ал.4 ТЗ, нито са аргументирани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на разпоредбите, предвид промяна на обществените условия или изменение на законодателството, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1003/ 25.04.2018 г. по т.д.№ 5708/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: