2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1015
С. 04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3364/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. [фирма] [населено място], подадена от пълномощника ст. юрисконсулт Г. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-а с-в, № 1092 от 16.02.2015г. по в.гр.д. № 7602/2014г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 119 гр. с-в, № 272 от 24.02.2014г. по гр.д. № 6039/2013г. в отхвърлената част на иска над 119,35 евро до пълния предявен размер, и с въззивното решение е осъдено Б. [фирма] да заплати на Ц. Б. П. сумата 2746,37 евро командировъчни пари.
Ответникът по касация Ц. Б. П. в подадения от пълномощника му адв. Е. М. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да присъди претендираното от Ц. Б. П. обезщетение при командировките му до Република С. за периода м. 02.2010г. – м. 12.2012г. в пълния претендиран размер от 2865,72 евро, въззивният съд е приел, че командировъчните пари следва да се определят въз основа на чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, по приложение № 3. Приел е, че разпоредбата на чл. 31 НСКСЧ, която урежда възнаграждението при командировка на една специфична група работници и служители, се явява специален закон по отношение на разпоредбата на чл. 21 НСКСЧ, която е обща.
К. Б. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: от значение ли е времето на престой в съседна държава на персонала на влаков състав при определяне на размера на командировъчните обезщетения; следва ли на командированите да се заплаща еднакво командировъчно обезщетение в размер на 80 % от дневните пари при положение, че са били в престой в съответната държава 24 часа, 4 часа или само 5 минути; за определяне размера на дължимите командировъчни пари при престой на персонала на влаков състав в съседна държава меродавно ли е времето на престой извън границите на Република България.
Върховният касационен съд намира, че поставените въпроси, които обобщени касаят спорния по делото въпрос дали в случая е приложима разпоредбата на чл. 21 НСКСЧ, са от значение за решаването на делото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 55 лв. по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-а с-в, № 1092 от 16.02.2015г. по в.гр.д. № 7602/2014г.
Указва на Б. [фирма] [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 55 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.: Членове: